Съдебни действия във връзка с изменението на климата все по-често достигат до най-висшите съдилища в света, показва нов анализ. Според Изследователския институт „Грантъм“ за изменение на климата и околната среда, базиран в Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE), между 2015 и 2024 г. 276 дела, свързани с климата, са стигнали до върховни съдилища – като върховни и конституционни съдилища.
В по-дълъг период от 1995 г. до края на 2024 г. малко над 360 дела са стигнали до финала. Общо базите данни на института датират от 1986 г., през което време са заведени около 3000 дела, свързани с климата. Това предоставя на анализаторите подробна история, от която да проследят развитието на съдебните спорове, свързани с климата, и тяхното реално въздействие.
„Правителствата и компаниите все по-често трябва да обмислят правните последици от продължаването на нефтени или газови проекти, тъй като рискуват да бъдат влачени през съдилищата. По-широките последици от съдебните спорове, свързани с климата, стават все по-видими и добре документирани. Това вече не е нишов проблем; все повече се разглежда като финансов риск“, казва Катрин Хигам, старши политически сътрудник в Изследователския институт за изменение на климата и околната среда „Грантъм“.
Кои са ключовите тенденции за съдебните спорове, свързани с климата, в Европа?
Докладът разкрива, че през 2024 г. новите проучвания за изкопаеми горива в Европа бяха подложени на все по-голям контрол от страна на висшите съдилища. Върховните съдилища във Великобритания и Норвегия – двата най-големи производители на петрол и газ в Европа – издадоха влиятелни решения, като последното спря одобренията за три нефтени находища в Северно море. Тези дела бяха отчасти свързани с въпроса дали емисиите надолу по веригата или емисиите от „Обхват 3“ от проекти за изкопаеми горива трябва да се вземат предвид.
От 2967 дела, свързани с климата, заведени в световен мащаб до края на 2024 г., 133 са заведени във Великобритания – третият най-висок брой след САЩ (значително напред с 1899) и Австралия (164). Интересно е, че авторите отбелязват, че въпреки че Европа и Северна Америка са регионите с най-много дела във върховните съдилища, те също така имат сравнително по-ниски нива на успех.
Германия, по-специално, е свидетел на значителен брой неуспешни дела. Това са предимно дела на поднационална основа, заведени във Федералния конституционен съд след успешното решение по делото „Нюбауер и др. срещу Германия“, в което млади климатични активисти твърдят, че целите на страната за намаляване на емисиите на парникови газове нарушават човешките им права. Последващи жалби, подадени срещу отделни германски провинции, бяха отхвърлени в началото на 2022 г. Съдът постанови, че федералните провинции не носят независима отговорност за осигуряване на спазването на националните климатични цели съгласно Федералния закон за изменението на климата и следователно исковете не отговарят на конституционния праг за допустимост.
Кои са най-успешните подходи?
От 276-те дела за климата, достигнали до върховните съдилища през последните девет години, над 80% от случаите са били насочени към правителства, което отразява доминиращата тенденция за оспорване на недостатъци в националните или поднационалните политики за климата, регулаторни провали или бездействие.
Предизвикателствата, свързани с „интегрирането на климатични съображения“, като емисии от Обхват 3 в конкретни проекти, се представят по-добре (44% успеваемост), отколкото делата за „правителствена рамка“ относно конституционни отговорности. Делата срещу корпоративни ответници изглежда имат по-висок общ процент на успех. Авторите също така установиха, че около 20% от делата за климата, заведени през 2024 г., са били насочени към компании или техни директори и служители.
Знакови дела
В доклада се казва, че съдебните спорове, свързани с климата, които са основани на нарушението на права, са във възход от 2015 г. насам. Знаковото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2024 г. по делото KlimaSeniorinnen срещу Швейцария представлява фундамент в това отношение. То потвърди задълженията на държавите съгласно международното право в областта на правата на човека и климата, свърза различните правни режими и потвърди, че неправителствените организации могат да имат право да участват в съдебни спорове, свързани с климата. Година по-късно националните съдилища започнаха да се ангажират с решението, но със смесени резултати.
Някои дела, макар и като цяло неуспешни, въпреки това установиха важни принципи, които могат да бъдат пренесени по-нататък. Висшият регионален съд на Хам в Германия отхвърли дело, заведено от перуанския фермер Саул Лучано Лиуя срещу енергийния гигант RWE през май 2025 г. Но решението му потвърди един силен правен принцип – компаниите могат да бъдат подведени под отговорност за вредите, причинени от техния принос към изменението на климата.
Друго силно решение дойде от Международния трибунал по морско право, който през май 2024 г. издаде консултативно становище, че държавите имат задължения да предотвратяват, намаляват и контролират емисиите на парникови газове от морски източници.
