Според американската научна агенция NOAA сезонът на атлантическите урагани през 2026 г. вероятно ще бъде по-спокоен от обикновено. Прогнозата е за между три и шест урагана в периода юни-ноември, при средна стойност от около седем, пише BBC.
За разлика от това, сезоните на ураганите в централната и източната част на Тихия океан се очаква да бъдат над средните нива, съобщава NOAA. Причината е Ел Ниньо – климатичен модел, който обикновено потиска тропическите бури в Атлантическия океан, но ги засилва в Тихия.
Не се смята, че изменението на климата увеличава общия брой урагани, тайфуни и циклони в света. Но повишаващите се температури означават, че образуваните бури могат да носят по-силни ветрове и по-обилни дъждове. Учените предупреждават, че е достатъчна само една мощна буря, за да причини сериозни щети.
Какво представляват ураганите и къде се образуват?
Ураганите са мощни тропически бури, които се развиват над топли океански води. В някои части на света те са известни като циклони или тайфуни. Заедно всички те попадат под общия термин „тропически циклони“.
Тези бури се характеризират с много силни ветрове, обилни валежи и щормови вълни – краткотрайно покачване на морското равнище, което често води до наводнения.
Ураганите се класифицират според пиковата устойчива скорост на вятъра. Бурите от категория 3 и нагоре достигат поне 178 км/ч и се считат за големи урагани.
Как се образуват ураганите?
Ураганите, тайфуните и циклоните започват като атмосферни смущения – например тропическа вълна или зона с ниско налягане, където се формират гръмотевични бури.
Когато топъл и влажен въздух се издига от повърхността на океана, възниква въртене на въздушните маси. Това е резултат от влиянието на въртенето на Земята върху ветровете в тропиците.
За да се развие ураган, са необходими:
- температура на морската повърхност поне 27°C
- достатъчно влага
- малки разлики във вятъра по височина
Когато тези условия съвпаднат, може да се образува интензивна буря, въпреки че конкретните механизми зад всяка отделна буря са сложни.
Влошават ли се ураганите?
В световен мащаб честотата на тропическите циклони не се е увеличила през последния век; възможно е дори леко намаление. Но според IPCC е „вероятно“ по-голям дял от тропическите циклони да достигат категория 3 или по-висока през последните четири десетилетия, което означава, че достигат най-високите скорости на вятъра.
IPCC също отчита „средна увереност“, че средните и пиковите валежи, свързани с циклони, са се увеличили. Честотата и мащабът на „събитията с бързо усилване“ в Атлантическия океан също вероятно са се увеличили. Това е мястото, където максималните скорости на вятъра се увеличават много бързо, което може да бъде особено опасно.
Отчита се и забавяне на скоростта на придвижване на циклони над сушата, което води до повече валежи на едно място. Например, през 2017 г. ураганът Харви се задържа над Хюстън и донесе 100 см дъжд за три дни.
На някои места пиковата интензивност на циклони се измества към полюсите – например в западната част на северния Тих океан – излагайки нови региони на риск. Има и доказателства, че по-силните урагани в САЩ причиняват повече щети.
Как изменението на климата влияе на ураганите?
Оценката на точния ефект на изменението на климата върху тропическите циклони е предизвикателство, тъй като тези буреви системи са изключително сложни. Въпреки това повишаващите се температури могат да влияят на ураганите по няколко начина.
Първо, по-топлите океански води дават възможност бурите да поемат повече енергия, което води до по-силни ветрове. Според скорошно проучване максималните скорости на вятъра при ураганите между 2019 и 2023 г. са се увеличили средно с около 30 км/ч в резултат на затоплянето на океана, причинено от човешка дейност.
Второ, по-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи. Изменението на климата е направило екстремните валежи от урагана Харви през 2017 г. около три пъти по-вероятни.
И накрая, покачването на морското равнище – вследствие на топенето на ледници и разширяването на по-топлата океанска вода – означава, че щормовите вълни настъпват върху вече по-висока база. Това значително увеличава риска от крайбрежни наводнения.
Например височината на наводненията от урагана Катрина през 2005 г. – една от най-смъртоносните бури в САЩ – е била с 15-60% по-висока, отколкото би била при климатичните условия през 1900 г.
Като цяло IPCC заключава, че има „висока степен на увереност“, че човешката дейност е допринесла за увеличаването на валежите, свързани с тропическите циклони, и „средна степен на увереност“, че е допринесла за по-голямата вероятност циклоните да бъдат по-интензивни.
Според IPCC е малко вероятно общият брой на тропическите циклони в световен мащаб да се увеличи. Но с продължаващото затопляне е „много вероятно“ те да носят по-високи количества валежи, по-силни максимални ветрове, по-голям дял бури от категории 4 и 5.
Колкото повече се повишават глобалните температури, толкова по-екстремни стават тези промени. Според IPCC, делът на циклони, достигащи категория 4 и 5, може да се увеличи с около 10%, ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1,5°C, с 13%, ако температурите се повишат с 2°C и с до 20%, ако затоплянето достигне 4°C, въпреки че точните стойности остават несигурни.
