Трайно високите и нестабилни цени на електроенергията са огромен проблем за бизнеса в България, за който фирмите търсят решения. Компенсациите, които държавата отпуска, са облекчение, но не и решение, тъй като енергийните профили на отделните компании се различават много и финансовите облекчения не диференцират това. Помощта се смята на база средната цена за месеца, а разликата между средната цена и пиковите часове е осезаема. Това обясни пред Kmeta.bg изпълнителният директор на ИВ-ЕЛ и член на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) Иван Милев.
Той смята, че инвестициите в зелена енергия за производствени предприятия ще станат необходимост в обозримо бъдеще, тъй като това ще намали не само разходите за ток, но и риска от прогнозиране при ценообразуване. По думите му вложените средства се изплащат за по-малко от 5 години.
Много е трудно да се пресметне възвръщаемостта от инвестиция във ВЕИ, но ако цените останат на нива от 2022 г., то вложението се изплаща за по-малко от 5 години. Нашата централа успява да покрие между 50% и 60% от годишната ни консумация, като същевременно продаваме излишък през времето, когато нямаме натоварване, допълва собственикът на ИВ-ЕЛ – вносител и търговец на едро на материали за мебелна индустрия: плоскости, кухненски плотове, обков, аксесоари за мебели и др.
Според него фотоволтаичните централи могат да осигурят частична независимост през пролетните и летните месеци, но трудно биха могли да бъдат източник на независимост.
По-скоро бих казал, че фотоволтаичните централи са облекчение на разходите, но трудно биха могли да бъдат източник на независимост, пояснява собственикът на ИВ-ЕЛ.
Пускането в експлоатация на една фотоволтаична централа отнема между 6 и 9 месеца
Над 7 отделни стъпки трябва да се преминат, а някои документи се входират по 2 пъти за съгласуване, като за почти всяка стъпка срокът за отговор е 1 месец. Процеса по пускането в експлоатация на една централа е между 6 и 9 месеца по мои наблюдения.
За малките централи под 1mW не се изискват много взаимодействия с държавните институции. Почти целият документооборот е свързан с местното ЕРП, където бюрокрацията е като по учебник.
Относно Зелената сделка, той обясни, че в Камарата се опитват да си сътрудничат с институциите за разрешаването на най-важните проблеми за сектора, каквито са необходимостта от модернизация и дигитализация в двата бранша дървообработване и мебелна промишленост, въвеждане на кръгова икономика и използване на дървесината като възобновяем ресурс, условията за рециклиране на суровини и др.
Изключително важно е представителите на страната ни в Европарламента, а също и в българския парламент, да защитават интересите на нашите отрасли по Зелената сделка. Решенията, които бъдат взети през идните месеци относно това, ще носят своите последици за десетилетия напред, а някои политики, които се обсъждат в момента, са доста противоречиви от бизнес гледна точка”, смята Иван Милев.
