Ивайло Георгиев е ръководител Устойчивост, връзки с институциите и комуникации в „Аурубис България”. Той разказа пред екипа на ESGnews.bg за амбициозните планове на компанията за устойчиво развитие, за стратегията на „Аурубис” за намаляване на въглеродните емисии, за инвестициите по програма „Инвестиции за прогрес. България 2027“ и за проблема с кадрите и възможните решения в региона, в който оперира компанията, както и на национално ниво.
„Аурубис България” бе първият металургичен успешно ресертифициран завод до 2027 г. по стандарта “The Copper Mark”. Тази рамка гарантира отговорно и устойчиво управление на целия производствен процес. Как една компания в тежка индустрия успява да постигне този баланс?
The Copper Mark е секторен стандарт за медната индустрия – от рудниците до крайните производители на медни изделия, които се предлагат от промишлеността. Този стандарт е доброволен, компаниите не са регулаторно задължени да го прилагат. Изискванията на The Copper Mark са съобразени с други инициативи, например с целите за устойчиво развитие на ООН.
Това не е рейтингова система, The Copper Mark е своеобразен аналог в устойчивостта на международните стандарти ISO. И както е при ISO, трябва да бъдеш одитиран, за да се установи отговаряш ли изискванията. Преди близо четири години българският завод на „Аурубис“ стана една от първите металургии в целия свят, която покри критериите на стандарта. Подложихме се на доброволен стрес тест чрез одит, за да разберем дали вече сме изградили система за управление на устойчивостта в нейната цялост.
Две са предизвикателствата тук – да покриваме този стандарт като производствена единица и второто е да повлияем на веригата на доставки. Когато сме сертифицирани по The Copper Mark, поощряваме и нашите доставчици и клиенти да го направят.
Групата „Аурубис” изпълнява стратегия за намаляване на въглеродните емисии с 50% до 2030 г. Как се движите в постигането на тази цел в България? Постижима ли е?
Това е обща цел на групово ниво за преките и непреките емисии, така наречените Обхват 1 и 2. Целта е консолидирана, защото компаниите от групата работят в свързаност, например когато се закупуват суровини или се доставя между заводите. В същото време всеки от заводите – в България, Германия, Белгия, САЩ, Испания, Италия работи на различен пазар, с различни енергийни миксове и регулации, различни технологии според специализацията, в обобщение – различен набор от предизвикателства. Това прави задачата особено комплексна.
В България близо 75% от въглеродните ни емисии са непреки. Това е отпечатъка, който внасяме през електроенергията. Останалите 25% са преки – от горивата, които потребяваме и от металургичния процес. Затова задачата за декарбонизация не е механичен сбор от проекти, за да излезе въглеродната сметка накрая. Това е стратегия, при чието изпълнение се отделя най-сериозен ресурс там, където е най-голямата относителна тежест.
За „Аурубис България“ това е непрекия отпечатък. Работим в две направления – собствени ВЕИ и програми за енергийна ефективност. И при двете намаляваме зависимостта си от пазара на ток, по този начин и непреките си емисии – като търсен и необходим страничен ефект.
В опростен поглед има три начина да намалиш отпечатъка си – на входа, на изхода и по средата, където е производствения процес. На входа означава да ползваш нискоемисионна енергия. На изхода методът е един – улавяне на въглерода. По средата е самото производство. При нас отдавна е внедрена технология, която позволява медните концентрати да служат и като гориво. Процесните емисии са неизбежни. Но този подход е икономически и енергийно ефективен, без да се увеличава крайния отпечатък. Пести се допълнително фосилно гориво, което иначе трябва да е на входа с неговите си емисии.
В „Аурубис България“ усилията са насочени на входа – зелена електроенергия собствено производство и замяна на горива, там където е възможно, в нашия случай – с природен газ. Регионът на Средногорието, където е завода, не беше свързан с националната газопреносна мрежа. Усърдно работихме заедно с държавата това да стане и от тази година ще започнем да използваме природен газ.
Вашата четиригодишна програма „Инвестиции за прогрес. България 2027“ включва инвестиции на стойност 800 млн. лв. Какви проекти са осъществени по нея до момента и какви се предвиждат до 2027 г.?
Тази програма е от пет стълба. Първият е разширяване на капацитета за рафинирана мед с близо 50% – до 340 000 тона на година. Наричаме тази част „Мед за бъдещето“, неслучайно. Рафинираната мед е основен експорт на България и е суровината за енергийния преход и свързаността. Строителството ще приключи през 2026 г.
Вторият стълб е програмата, за която си говорим сега – „Към нетна нула“. Тук са начинанията ни за енергийна ефективност и за производство на възобновяема енергия. В инвестиционната програма са включени три от четирите централи на собствения ни ВЕИ комплекс – Аурубис-2, 3 и 4. Първият фотоволтаик, „Аурубис-1“, работи от три години. Следващите два вече са изградени и ще влязат в експлоатация тази година.
Три от четирите централи са разположени върху стари рекултивирани депа и по този начин се щади земя. За основите на част от фотоволтаиците се ползва и железен силикат. Това е страничен продукт от металургията и изходна суровина за строителството, реален пример как може да бъде затворен кръг между две индустрии.
В инвестиционната програма е и цялостната модернизация на производството. Тази година предстои голям планов ремонт, при който ще бъдат подменени агрегати. Четвъртият стълб са допълнителните мерки за околната среда – по-щадящи технологии за пречистване на води и за специфични процеси като охлаждането на шлака. Тук са и новите вагони за превоз на меден концентрат – „Аурубис“ е най-големият ползвател на българските железници, две трети от концентрата се внася през пристанище Бургас.
Петият стълб наричаме „Красивото Средногорие“ и той е неизменна част от програмите ни – средства за подобряване на условията за живот и образование в региона.
Каква част от електроенергията ще покрият фотоволтаиците, когато заработят в пълен капацитет?
Ще покриват 16% и съответно ще намалят с 16% непрекия ни въглероден отпечатък – спрямо този на пазарния микс и количествата от 2018 – годината, която приемаме за базова. Говорим за голям инсталиран капацитет, 41 MWp собствени зелени мощности. Но и годишното ни потребление е голямо – над 300 гигаватчаса или колкото битовото на град като Русе или Стара Загора.
Производството при нас е до голяма степен електрифицирано. Привидният романтизъм на коминчетата, дето пушат, върви към миналото. Добиваме рафинирана мед чрез електролиза и това е силно енергоемка дейност. Клишето казва: Електрифицирайте, за да декарбонизирате. Но по този начин вие не решавате проблема със сумарните емисии, а местите част от него в други географски точки. Затова фокусът ни е върху непреките емисии през тока.
Програмите ни за енергийна ефективност – мащабна замяна на електродвигатели с такива от най-ново поколение, LED осветление на цялата територия на завода от над четири кв. км., смяна на трансформатори и подобрения по вътрешната мрежа – ще имат ефект от 30 хил. тона непреки емисии надолу, по-голям от този на четирите фотоволтаика.
Използването на отпадна топлина от производството е друг интересен проект, сега е на фаза разработване. Ползвате топлината, за да въртите турбина. Говорим за вътрешна централа, заводски ТЕЦ, на пръв поглед нищо необикновено. Но в същото време тази отпадна топлина е с вече преброени емисии при горенето в производството. Така на входа на електроцентралата имате енергия със занулен отпечатък и заводският ТЕЦ ще работи като ВЕИ откъм въглеродна гледна точка. Тази разработка е важна, защото ще осигурява денонощен базов товар без емисии.
Програмата ни за намаляване на въглеродния отпечатък се финансира изцяло със собствени средства, без субсидии. Не говорим само за пряк капитал, зад всеки проект стоят много хора и набора им от знания, който се трупа и в движение – енергетици, еколози, проектни инженери, колегите от доставки и финанси, специалисти по устойчивост.
Наскоро обявихте партньорство с Net–Zero Lab към Стопански факултет. Как ще създадете необходимата връзка между наука и практика в образованието?
Стопанският факултет на Софийския университет е елитно звено. Те мислят няколко хода напред, както, смея да твърдя, мисли и „Аурубис“. Net-Zero Lab е създадена по идея на д-р Атанас Георгиев и д-р Мария Трифонова и е добро място за срещане на наука и бизнес. Те имат интелектуалния ресурс за създаването на икономически модели, анализи, оценки на въздействието, ние имаме практически опит на терен.
Една от темите е да придадем допълнителна полезност на тази връзка чрез специализирани обучения по декарбонизация и ефективно управление на ресурсите. Това на практика са нови професии, за които е нужно надграждащо образование за вече изградени ресорни експерти с други специалности.
Имате ли проблем с намирането на кадри в България и по-конкретно в Златица и Пирдоп?
Тази тема е системна и е на три нива. Първо, в Европа като цяло расте недостига от инженери и технически специалисти за промишлеността. В България има недостиг на национално ниво, стигаме и до нашия регион, Средногорието, където ситуацията също не е идеална, но не и драматична. В Средногорието е създадена екосистема от няколко големи компании и от техните доставчици, които работят и с местните училища. Ние сме в коалиция на съвместната необходимост, като заедно подкрепяме дуалните паралелки в региона.
Има два подхода – да се оплакваме от образователната система и как реформа в нея, ако е ефективна, ще доведе до промяна след едно поколение или как младите хора не искат да учат по-трудни специалности – тоест да не правим нищо. Избрали сме втория подход – влагаме собствени средства и усилия. Имаме развити стажантски и практикантски програми. Колегите от Човешки ресурси разгръщат популяризаторска кампания за професиите, които се търсят при нас. Темата е да се преодолеят и инерционни стигми. Това са стабилни работни места, с добро заплащане, пакет от социални придобивки и възможност за развитие в индустрия с гарантирано бъдеще.
Програмата ни за корпоративна социална отговорност е с фокус образование и условия за живот. Насочваме средства за покриване на цялата образователна стълба в региона – от детските градини, през началните до средните училища. Децата да разполагат с добра база, да получават добро образование и когато след това отидат да се доизучат, да се върнат по родните места и да работят при нас, защото има условия и помагаме за тези условия от най-първата фаза. Това, което трябва да направим, ние го правим.
Още интересни неща за Аурубис можете да научите по време на четвъртото издание на форума ESG&FRIENDS 2025, който ще се проведе на 18 февруари в хотел “Хилтън София”!