Работната група на ООН за бизнеса и правата на човека публикува доклад, озаглавен „Инвеститори, ESG и права на човека“. Докладът изследва как инвеститорите по света интегрират екологични, социални и управленски (ESG) фактори и практики за устойчивост в своите инвестиционни подходи.
Връзката между финансовите инвестиции и правата на човека става все по-очевидна, въпреки че все още не е напълно изяснена. Примери за това са инвестиционни платформи, които свързват инвеститорите и правата на човека. Платформата Инвеститорски алианс за правата на човека включва над 240 членове, които колективно управляват активи на стойност близо 14 трилиона долара в 21 държави. Подобна организация е и Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI), която има над 5 345 подписали се и включва разнообразна група от собственици на активи, инвестиционни мениджъри и доставчици на услуги. Тези организации са посветени на включването на екологични, социални и управленски (ESG) индикатори в своите инвестиционни практики.
Изводи:
- Рискове от „зелено измиване“ (greenwashing) и „измиване на права на човека“ (human rights-washing) поради различните ESG и подходи в устойчивостта, без единни дефиниции или глобални стандарти.
- Значениeто на регулациите и последователността в прилагане на стандарти за интегрирането на правата на човека в ESG критериите.
- Съгласуване на двойната материалност с Ръководните принципи на ООН за ефективно адресиране на въздействията върху правата на човека.
- Липсата на информация за правата на човека при ESG рейтингите прави трудно взимането на информирани решения от инвеститорите.
- Приоритизиране на рисковете върху правата на човека и околната среда за инвеститорите се осъществява чрез интегрирането на правата на човека в политиките, извършване на надлежна проверка (due diligence) и смекчаване на неблагоприятните въздействия.
- Достъп до справедливи средства за защита се осъществява чрез сътрудничеството на инвеститорите, компаниите, държавите и носителите на права.
Препоръки
Докладът прави няколко препоръки към държавите, инвеститорите и други участници. Най-важните препоръки с фокус върху инвеститорите са:
- ESG и стратегиите за устойчивост да включват права на човека и ангажиране на управленския орган;
- Разбиране на потенциалното неблагоприятно въздействие на всички инвестиции чрез извършване на надлежна проверка за правата на човека;
- Ангажиране със заинтересованите страни;
- Извършване на надлежна проверка за правата на човека във високо-рискови райони, и такива, засегнати от конфликти; инвеститорите да използват своята сфера на влияние, за да гарантират, че компаниите, в които инвестират, спазват стандартите за правата на човека и ако такива стандарти не се спазват, да имат отговорността да се оттеглят от такива инвестиции съгласно Ръководните принципи на ООН;
- Да осигурят адекватни средства за защита на засегнатите хора;
- Да инвестират в обучение и изграждане на капацитет, изследвания и споделяне на добри практики и накрая да осигурят прозрачност и събиране на стандартизирани данни за правата на човека.
Все още ли се чудите защо трябва да се грижим за социалното въздействие върху хората, когато инвестирането е преди всичко свързано с вземането на разумни финансови решения и максимизиране на печалбите?
Правителствата създават закони и системи, за да могат инвеститорите и бизнесите да процъфтяват. Моят прост отговор е, че разчитаме на хората за всичко. Както един от моите ментори веднъж каза: “Защо да се грижим за околната среда, ако загубим хората?” По същия начин, защо да се фокусираме върху инвестиции, печалби и растеж, ако пренебрегваме въздействието върху живота на хората, които засягаме в стремежа си към богатство.
