Индия изгражда най-големия проект за възобновяема енергия в света. Издигайки се от голото пространство на голямата солена пустиня, която разделя страната от Пакистан, слънчевата и вятърната ферма се очаква да бъдат завършени след три години, предава Евронюз.
Паркът за възобновяема енергия Кхавда, кръстен на най-близкото село до обекта на проекта, ще бъде толкова голям, че ще се вижда от космоса.
Когато бъде завършен, проектът ще бъде приблизително колкото Сингапур, разпростиращ се на 726 квадратни километра. Индийското правителство изчислява, че ще струва най-малко 2,26 милиарда долара.
Паркът ще захранва близо 18 милиона домове
След като бъде завършен, паркът ще доставя 30 гигавата възобновяема енергия годишно, достатъчно за захранване на близо 18 милиона индийски домове. Индия, най-населената страна в света, има за цел да инсталира 500 гигавата чиста енергия до края на десетилетието и да достигне нетни нулеви емисии до 2070 г. Този обект на проекта вероятно ще допринесе значително за нейния преход към производство на енергия от източници, които не излъчват въглерод.
На този етап Индия все още се захранва предимно от изкопаеми горива, особено въглища, които генерират повече от 70 процента от нейното електричество. В момента възобновяемата енергия осигурява около 10 процента от нуждите на страната от електроенергия. В момента азиатската държава е и третият по големина източник на затоплящи планетата газове след Китай и Съединените щати.
Бялата пустиня на Индия
На мястото на парка хиляди работници поставят стълбове, върху които ще бъдат монтирани слънчеви панели. Стълбовете се издигат като идеално подравнени бетонни кактуси, които се простират докъдето стига окото.
Други работници изграждат основи за инсталиране на огромни вятърни турбини. Освен това транспортират строителни материали, строят трафопостове и полагат кабели на километри.
Това, което прави тази тежка индустриална дейност особена, е, че се провежда в средата на Бялата пустиня на Индия – Ран от Куч. Ран е безмилостна солена пустиня и блатиста местност на най-малко 70 километра от най-близкото човешко жилище, но само на кратко пътуване с военен камион от една от най-напрегнатите международни граници в света, разделящи Индия и Пакистан.
Тежки условия
Приблизително 4000 работници и 500 инженери са живели в импровизирани лагери през по-голямата част от изминалата година, трудейки се, за да стартират този проект.
Те са изправени пред трудни условия. През септември например, неочаквани и нехарактерни за сезона проливни дъждове оставиха земята кална и залята с вода – единственият начин водата да изчезне в този неравен терен е изпарението.
Дългият път на Индия
Преди двадесет години Индия беше точно там, където беше огромната част от развиващия се свят“, казва Аджай Матур, генерален директор на Международния слънчев алианс за производството на възобновяема енергия в страната. Алиансът има 120 държави-членки и насърчава възобновяемата енергия (предимно слънчева) по целия свят.
На около 200 километра от парка в Кхавда, в индустриалния град Мундра, Adani Group произвежда частите за слънчева и вятърна енергия, необходими за проекта. Това е едно от малкото места в Индия, където повечето компоненти за слънчева енергия се правят от нулата.
Някои от фабриките се управляват като лаборатории, със защитно оборудване, маски за лице и покривала за глава, за да се избегнат прахови частици, които могат да компрометират слънчевите клетки.
Близката фабрика за вятърна енергия има за цел да произвежда 300 турбини годишно, като всяка перка е дълга 79 метра и тежи 22 тона. Всеки генератор на вятърна турбина е в състояние да произведе 5,2 мегавата чиста енергия. Те ще бъдат най-големите в Индия.
Индия и Кхавда ще са пример за вдъхновение за другите страни. Те ще си казват: „Те изминаха дълъг път, но успяха да осъществят промяната“, казва още Матур.
Критики
Въпреки че признават значението на прехода към възобновяема енергия, експерти по околната среда и социални активисти казват, че решението на Индия да разреши проекти за чиста енергия без никакви оценки на въздействието върху околната среда неминуемо ще има неблагоприятни последици.
Солената пустиня е уникален пейзаж, който е богат на флора и фауна, включително фламинго, пустинни лисици и мигриращи видове птици, които летят от Европа и Африка, за да зимуват в този регион“, казва Аби Ванак, природозащитник от базирания в Бенгалуру тръст за изследвания в областта на екологията и околната среда Ashoka.
Междувременно жителите на Кхавда все още чакат да видят как ще се отрази мащабният проект на живота им.
„Мисля, че този проект има и плюсове, и минуси. Но като цяло ще бъде повече от полза, отколкото ще създаде проблеми. Казвам на всеки, който живее тук, да държи земята си, да не я продава. След няколко години ще има толкова много работа, че хората няма да могат да си починат дори през нощта“, казва 75-годишният Хирелал Раджде, който е прекарал по-голямата част от живота си в Кхавда.
Прочетете още:
