3000 милиардери в света трябва да плащат минимум 2% данък върху бързо растящото си богатство, за да съберат £250 млрд. годишно за глобалната борба срещу бедността, неравенството и глобалното затопляне, предложиха министри от четири водещи икономики.
В знак на нарастваща международна подкрепа за данък върху свръхбогатите, Бразилия, Германия, Южна Африка и Испания заявиха, че данък от 2% ще намали неравенството и ще събере така необходимите публични средства след икономическите сътресения на пандемията, климатичната криза и военните конфликти в Европа и Близкия изток.
Те призовават повече държави да се присъединят към кампанията им, като казват, че събраната годишна сума ще бъде достатъчна, за да покрие очакваната цена на щетите, причинени от всички екстремни метеорологични събития от миналата година.
„Време е международната общност да се заеме сериозно с борбата с неравенството и финансирането на глобалните обществени блага. Един от ключовите инструменти, с които правителствата разполагат за насърчаване на повече равенство, е данъчната политика. Той не само има потенциала да увеличи фискалното пространство, което правителствата трябва да инвестират в социална защита, образование и опазване на климата. Проектиран по прогресивен начин, той също така гарантира, че всеки в обществото допринася за общото благо в съответствие с платежоспособността си. Справедливият принос повишава социалното благосъстояние“, заявиха министрите в коментар за Гардиън.
Бразилия председателства групата на Г-20 от водещи развити и развиващи се страни и постави данъка върху милиардерите в дневния ред на среща на финансовите министри по-рано тази година.
Френският икономист Даниел Зукман сега изяснява техническите детайли на план, който отново ще бъде обсъден от Г-20 през юни. Франция също изрази подкрепа за данък върху богатството. САЩ, въпреки че не подкрепят глобалния данък върху богатството, не му се противопоставят.
„Милиардерите имат най-ниската ефективна данъчна ставка от всяка социална група. Да имаме хора с най-висока способност да плащат данъци, плащащи най-малко – не мисля, че някой подкрепя това“, казва Зукман.
Изследване на Oxfam, публикувано тази година, установи, че бумът на цените на активите по време и след пандемията от Covid означава, че милиардерите са били с 3,3 трилиона долара – или 34% – по-богати в края на 2023 г., отколкото през 2020 г. Междувременно проучване на Световната банка показа че пандемията е спряла намаляването на бедността.
Становището, подписано от министри от две от най-големите европейски икономики – Германия и Испания – и две от най-големите нововъзникващи икономики – Бразилия и Южна Африка – твърди, че налогът върху супер богатите е необходим трети стълб за допълване на преговорите по данъчното облагане на цифровата икономика и въвеждането по-рано тази година на минимален корпоративен данък от 15% за мултинационалните компании.
„Данъкът може да бъде проектиран като минимален налог, еквивалентен на 2% от богатството на свръхбогатите. Няма да се прилага за милиардери, които вече плащат справедлив дял в данъците върху доходите. Тези, които обаче успеят да избегнат плащането на данък върху доходите, ще бъдат задължени да допринасят повече за общото благо“, казват министрите.
Преодоляване на вратичките в системата
Съществуващите вратички в системата предполагат, че хората с висока нетна стойност могат да минимизират своите данъци върху доходите. Световните милиардери плащат само еквивалента на до 0,5% от богатството си като данък върху личните доходи.
Министрите казват още, че ще трябва да се предприемат стъпки за противодействие на използването на данъчни убежища. Налогът ще бъде предназначен да попречи на милиардерите, които избират да живеят например в Монако или Джърси, но правят състоянието си в по-големи икономики като Обединеното кралство или Франция, да намалят данъчните си сметки под глобално договорения минимум. Ако една държава не наложи минималния данък, друга държава може да поиска дохода.
„Разбира се, аргументът, че милиардерите могат лесно да прехвърлят богатствата си към юрисдикции с ниски данъци и по този начин да избегнат налога, е силен. Ето защо такава данъчна реформа е в дневния ред на Г-20. Международното сътрудничество и глобалните споразумения са ключови за ефективността на този данък. Това, което международната общност успя да направи с глобалния минимален данък върху мултинационалните компании, може да направи и с милиардерите“, смятат министрите.
