Група от 112 града, които се стремят да премахнат своите нетни емисии на парникови газове до 2030 г., ще се нуждаят от общо 650 милиарда евро инвестиции, за да изпълнят целта си, предава Euractiv.
377 града кандидатстваха за присъединяване към програмата „Мисията на 100-те климатично неутрални и интелигентни града“. В крайна сметка бяха избрани 100 от блока и 12 от асоциираните страни, които разработват план за климата с подкрепата на ЕС и консултантската фирма с нестопанска цел „Банкери без граници“.
След това този план ще се превърне в инвестиционен проект, оценен от Европейската комисия и независими експерти, а в края на процеса всеки отделен град трябва да получи сертификат.
Към днешна дата 33 града са разписали своите планове, включително Лион, Севиля, Малмьо, Лисабон и Флоренция, като се очаква още да бъдат одобрени през октомври. Проектите могат да включват преоборудване на сгради, за да бъдат по-енергийно ефективни, както и адаптиране на инфраструктурата, за да издържат на по-екстремни метеорологични явления.
„Исторически погледнато, градовете не са били значими партньори за частния сектор, но напредъкът може да бъде много по-бърз, ако частният капитал е по-ангажиран“, каза Алисън Лоб, изпълнителен директор на „Банкери без граници“.
Финансиране
За да помогне за набирането на пари, ЕС стартира центъра „Climate City Capital Hub“, който ще използва гаранции от националните правителства за привличане на частно финансиране и групиране на малки проекти, които обикновено се затрудняват да получат достъп до финансиране поотделно.
Публичното и частното финансиране може да приеме множество форми, включително създаване на местни инвестиционни фондове или издаване на облигации за финансиране на определени проекти. От „Банкери без граници“ казват, че близо 50 инвеститори вече са проявили интерес към участие в проекта.
Европейската инвестиционна банка е готова да си сътрудничи с центъра, за да предостави финансови и технически съвети на градовете, за да им помогне да изпълнят съответните си планове.
Градовете имат основен принос за изменението на климата, произвеждайки 70% от световните емисии на CO2, според Международната агенция по енергетика. Тези емисии варират от индустрии и потребление на енергия в сгради до транспортни системи, базирани на изкопаеми горива.
Хората, живеещи в градовете, също са силно изложени на изменението на климата. Почти половината от градските училища и болници в Европа са разположени в градски „топлинни острови“, където гъсти струпвания от сгради и пътища абсорбират топлината и повишават температурите повече, отколкото в зелените зони, излагайки уязвимите хора на по-голям риск от топлинен стрес.
