Нова цялостна оценка на хидроморфологичните условия на Балканите разкри драматично и ускоряващо се влошаване на водните пътища в региона. Според анализа хиляди километри реки са били увредени през последните години поради увеличаването на бентовете и малките електроцентрали, както и поради прекомерния добив на седименти.
Докладът „Състоянието на балканските реки 2025: Хидроморфологична оценка и 13-годишни тенденции“, изготвен от д-р Улрих Шварц от Fluvius Vienna и поръчан от EuroNatur и Riverwatch като част от кампанията „Спаси синьото сърце на Европа“, оцени 83 824 км реки в 11 държави. Проучването разкрива, че процентът на почти естествените реки е намалял от 30% през 2012 г. до едва 23% през 2025 г. или 2450 речни километра (rkm), докато силно модифицираните речни участъци са се увеличили.
Учените отбелязват, че Балканите притежават едни от най-чистите и диви реки в Европа, които са от решаващо значение за биоразнообразието на континента и са неговото „синьо сърце“, като предупреждават, че този ценен ресурс е все по-застрашен от нарастването на инфраструктурните проекти в региона.
Проучването разкрива тревожна регионална тенденция:
- Състоянието на реките на Балканите се влошава постоянно от 2012 г. насам;
- По-големите реки остават най-засегнати поради язовири, канализиране и нарушаване на седиментите;
- От 2012 г. насам речните заграждения са се увеличили с 18% (от 2224 на 2626 речни километра);
- По-малките водни потоци като цяло са в по-добро състояние, но натискът се разпространява;
- Развитието на водноелектрическата енергия остава ключов двигател на деградацията. Други основни натоварвания включват водовземане, добив на седименти и изграждане на инфраструктура;
- Усилията за опазване на околната среда успешно са защитили приблизително 900 речни километра, главно чрез спиране на проекти за водноелектрически язовири;
От оценените по-големи реки само 23% остават почти естествени, докато 43% показват леки промени. Умерено до силно модифицираните реки представляват 27%, а силно модифицираните участъци, предимно заграждения, представляват 7% от мрежата. Най-значителни промени са регистрирани в басейните на Дрина, Неретва, Вардар/Аксиос, Девол и Дрин. От решаващо значение е, че макар този спад да е тревожен, останалите проценти на почти естествени и леко модифицирани реки остават значително по-високи, отколкото в останалата част на Европа, което подчертава уникалния статут на Балканите като последната голяма крепост на девствени реки на континента.
„Дългосрочните тенденции, документирани в това проучване, показват ясен спад в почти естествените речни участъци на Балканите, обусловен главно от преграждане на водохранилища и мащабни промени на реките. Въпреки че регионът все още запазва сравнително висок дял на непокътнати реки, тези тенденции сочат нарастващо разминаване между настоящите практики за развитие и екологичните стандарти, изисквани съгласно рамките за присъединяване към ЕС и принципите за устойчиво управление на реките“, казва авторът на проучването, д-р Улрих Шварц от Fluvius Vienna.
Албания – най-стръмният спад на Балканите
Проучването заключава, че никоя друга балканска страна не е загубила толкова много девствени или леко модифицирани речни участъци през последното десетилетие, колкото Албания. Развитието на водноелектрическа енергия, неконтролираното регулиране на реките, водовземането и обширните промени в заливните низини са променили речните пейзажи на Албания с безпрецедентна скорост.
„Докато Албания успешно защити Вьоса и някои от нейните притоци, през последното десетилетие повече речни участъци бяха деградирани, отколкото във всяка друга балканска страна. Тези открития би трябвало да послужат като зов за събуждане за албанското правителство да защити реките в цялата страна, не само в един басейн, особено като се имат предвид стремежите на страната да се присъедини към Европейския съюз“, казва Улрих Айхелман, главен изпълнителен директор на Riverwatch.
Успехите в опазването на водите дават надежда
Докладът отбелязва, че последните усилия за опазване на водите са успели да защитят около 900 км реки чрез спиране на водноелектрически проекти, създаване на нови защитени зони и установяване на политика, забраняваща малки водноелектрически централи. Обявяването на Национален парк „Дива река Вьоса“ остава най-важното постижение в областта на опазването на водите в региона.
Призив за системна защита
Въз основа на откритията докладът призовава за незабавни и координирани действия:
- Засилване на националната и европейската защита – останалите непокътнати реки трябва да бъдат защитени чрез национално и международно законодателство и политики, защитените зони трябва да бъдат разширени и да се прилагат стриктно;
- Спиране на разрушителното развитие на водноелектрическата енергия – особено в Албания и Босна и Херцеговина, където деградацията на реките се увеличава най-бързо;
- Установяване на систематичен мониторинг – всички балкански страни трябва да въведат хармонизирани хидроморфологични оценки като предпоставка за присъединяване към ЕС;
- Възстановяване на повредените реки – включително премахване на бариери, повторно свързване на заливните низини, намаляване на извличането на речни корита и мерки за възстановяване, основани на природата;
- Приоритизиране на устойчивостта на природата и климата – преминаване от регулиране на реките, силно свързано с инфраструктурата, към управление на наводненията и сушата, основано на екосистемите.
„Тъй като реките в този регион продължават да губят естествения си характер, възможността за смислена защита бързо се затваря. Балканите все още притежават едни от последните диви реки в Европа, но опазването им сега изисква политическа смелост, вземане на решения, основани на науката, и ясно отклонение от разрушителните практики. Данните показват какво се губи и какво ще бъде загубено, ако не действаме“, казва Анет Шпангенберг, ръководител на програмата „Сладка вода“ в EuroNatur.
