Учени анализираха 151 популярни рецепти по света за тяхното въздействие върху биоразнообразието. Те откриха, че месните ястия оказват най-вредно въздействие: рецепти за чили кон карне, свинско салса верде и ястие с испанско агнешко, наречено лечазо, имат по-високи резултати за увреждане на биоразнообразието в сравнение с веганските и вегетарианските храни, предава Гардиън.
Огромното въздействие върху околната среда от яденето на месо е добре установено и проучването го подсилва, като месните ястия са по-вредни от вегетарианските или веганските ястия в почти всички местни и глобални сценарии.
Изненадващи резултати
Ново проучване в списание Plos One обаче оповести изненадващи резултати относно отпечатъка върху биоразнообразието на някои зърнени и бобови растения.
Рецепти, които използват ориз и бобови растения, като ястието на базата на нахут чана масала и кърито раджма с боб, също могат да причинят проблеми в зависимост от това къде се отглеждат съставките.
Произходът на боба или лещата, които използвате, има голямо значение“, казва Роман Караско, един от авторите на проучването и доцент по биологични науки в Националния университет на Сингапур (NUS).
Водещият автор на изследването, Илиса Ченг, завършила биологични науки в NUS, заяви:
Проучването подчертава конкретни проблеми за ястия, използващи съставки от тропически райони, богати на биоразнообразие, включително Бразилия и Мексико.“
Индия представлява перфектна буря, защото има високи нива на биоразнообразие, включително много ендемични видове, които могат да живеят само в много специфични райони, които са силно засегнати от култури като ориз, нахут , боб и леща”, допълва Караско.
Той даде и примери за индийски видове, които са особено изложени на риск от промишленото производство на бобови растения – малката свиня (най-малкият и най-редкият вид свине), плъхът Елвира и плъхът с мека козина Кондана.
Проучването установи, че ястията, които нанасят най-малко вреда на биоразнообразието, са тези с нишестени съставки като картофи и пшеница, като например полските кнедли с картофи и китайската задушена пшенична кифла.
Програмата на ООН за околната среда описва глобалното производство на храни, особено животновъдството, като основна причина за загубата на биоразнообразие. Ключов проблем е земната площ, необходима за отглеждане на добитъка и храната за изхранването му.
Бразилските говеда например се нуждаят от много пространство. Както и испанските агнета“, обяснява Караско.
Бобовите растения са отлична култура по отношение на ефективно използване на земята и висока хранителна стойност. Те биха могли да се отглеждат по-добре в райони с по-малко биоразнообразие.
Констатациите предполагат, че може да се нуждаем от механизми за компенсиране на страните, за да запазят своето биоразнообразие, вместо да използват земята за селско стопанство. Например да отглеждаме повече неща в страни, които вече са изчистили по-голямата част от естествените си местообитания за селско стопанство, като части от Европа и Северна Америка”, казва Ченг.
Метод
За да изчислят отпечатъка върху биоразнообразието на всяко ястие, учените са използвали данни за посеви и пасища, както и данни от червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата и BirdLife International. Изчислен е бил и отпечатъкът върху селското стопанство на всяка съставка, броят на застрашени видове и „рядкост на ареала“, засегнати от превръщането на естествените местообитания в култури или пасища. „Рядкост с голям обхват“ означава, че даден вид има много малко оставащо местообитание. Авторите на проучването също са изчислили вложените култури и пасища, необходими за производството на месо.
Научете повече за форума ESG & FRIENDS на: https://events.economic.bg/
