Германия може скоро да стане първата европейска страна, която ще въведе политическа рамка за подкрепа на инвестициите във водородна инфраструктура, в очакване на разпоредбите на ЕС, които в момента все още са в процес на създаване.
Водородът, гориво с чисто изгаряне, се очаква да играе решаваща роля в декарбонизирането на трудни за намаляване на емисиите индустрии като стоманодобивната и химическата.
Но докато на други горива като нефт и газ бяха нужни десетилетия, за да разработят специална мрежа за съхранение и транспорт, зараждащата се водородна индустрия разполага само с около десетилетие, за да създаде своята инфраструктура.
Частното финансиране е проблем
И тъй като търсенето е все още ниско, частното финансиране не е в крак с желаното от политиците темпо на развитие. Банките не са склонни да предложат благоприятни условия за зараждащата се индустрия, а бизнесът не е в състояние да поеме сам цялата цена на инвестициите.
Рисковете, свързани с амортизацията, „досега възпрепятстваха инвестициите на частния сектор във водородни мрежи“, гласи проект на промените, предложени в енергийния закон, който в момента се дискутира в Берлин, предава Euractiv.
Промените в закона предлагат две решения за подкрепа на инвестициите: такса за мрежата за цяла Германия, която се определя съвместно от 2025 г. от мрежовите оператори и държавни гаранции.
Срещу забавящото се развитие трябва да се противодейства чрез концепцията за финансиране със субсидиарна държавна гаранция“, се обяснява в текста.
Традиционно инвестициите в инфраструктура се възвръщат чрез налагане на такси за достъп до транспортната мрежа. За да даде тласък на индустрията и да направи инвестицията полезна, германското правителство се стреми да допълни тези такси в ранните етапи.
Законът за момента не предлага оценка на разходите. Колко германски данъкоплатци ще бъдат помолени да допринесат за водородната инфраструктура, ще зависи от мрежовия регулатор, федералната мрежова агенция, известна като Bundesnetzagentur.
Нещата се развиват и вървят напред“, казва Клаус Мюлер, президент на агенцията.
От 2025 г. до 2055 г. Мюлер ще бъде упълномощен да създаде „амортизационна сметка“, която ще финансира държавните доплащания въз основа на отчетените разходи от операторите на газови мрежи, които са готови да изградят тръбопроводи за водород, но не са склонни да го направят без държавни гаранции.
Очаква се германското правителство да приеме закона в средата на ноември, проправяйки пътя за независима оценка от мрежовия регулатор на страната.
Работата в Брюксел продължава
Междувременно в Брюксел депутатите от ЕС са заети с преговорите за рамката на европейската политика за инфраструктурата за газ и водород.
В средата на октомври се проведе третият кръг от преговори между страните от ЕС и Европейския парламент относно предложения „пакет за пазара на водород и декарбонизиран газ“, внесен от Европейската комисия през декември 2021 г.
Малцина обаче очакват споразумение в рамките на годината. Докато газопроводите първоначално бяха разположени като част от държавни монополи, отговорни за дейностите по транспорт и търговия на дребно, тръбопроводите за водород се очаква да се появят като частни компании с отделни субекти, отговарящи за търговията на дребно и транспорта – така нареченото „разделяне на собствеността“.
Комисарят по енергетиката Кадри Симсон ясно настоя за установяване на „много ясни правила за отделяне“, когато внесе пакета за газ и водород преди две години, отразявайки законодателството на ЕС, което в момента се прилага към газовите пазари.
Този ход обаче се оказа непопулярен сред държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, които настояха за премахване на правилата за разделяне на собствеността в полза на по-голяма регулаторна гъвкавост по време на последния кръг от преговорите относно пакета за газ и водород.
Прочетете още:
