Ново проучване съобщава, че ледените покривки могат да се срутят в океана със скорост до 600 метра на ден. Tова е много по-бързо от предишно забелязваната скорост. Някои ледени покривки в Антарктида, включително ледника Туейтс „Денят на страшния съд“, може да претърпят периоди на бърз колапс в близкото бъдеще. Има и потенциална опасност да се ускори покачването на морското равнище, предава The Guardian.
Потенциални рискове за покачване на морското равнище
Надигащите се океани са сред основните дългосрочни последици от глобалното затопляне. Същевременно стотици големи градове по света са разположени на брегови линии, заради което са изложени на рисковете, които идват с екстремните климатични условия.
Нашето изследване предупреждава за скоростите, с които ледените покривки могат да се разрушат“ , каза д-р Кристин Бачелор от университета в Нюкасъл във Великобритания, която ръководи изследването.
Степента на рушене е от решаващо значение, ако например топенето, прогнозирано за 200 години, може действително да се случи след 20 години. Изследването може може да се използва, за да позволи на компютърните модели да правят по-добри прогнози за бъдещата загуба на лед.
Повечето предишни оценки за скоростта на рушене на ледената покривка идват от сателитни данни, които са събирани от около 50 години. Геоложките данни, използвани в проучването, датират от хиляди години, което позволява анализирането на много по-голям набор от фактори.
Изследването, публикувано в списание Nature, използва картографиране с висока разделителна способност на морското дъно край Норвегия, където големи ледени покривки са се срутили преди 20 000 години. Фокус на изследването са групи от малки хребети, които са успоредни на брега и са образувани на линията на заземяване. Измерването на разстоянието между хребетите позволява на учените да изчислят скоростта на срутването на норвежката ледена покривка.
Те съобщават за скорости между 50 и 600 метра на ден. Това е по-бързо от най-бързото отстъпление, регистрирано преди това от сателити – 430 метра на ден в ледника Поуп в Западна Антарктика. Хребетите са били изследвани и преди в Антарктида, но само върху площ от 10 кв. км. Новото проучване обхваща площ от 30 000 кв. км. и 7600 хребета. Това позволява на учените да разберат факторите за скоростта на отстъплението.
Оказва се, че отстъплението не е постоянен процес, а се случва на кратки периоди. Не забелязахме това от космоса, защото можем да проследяваме промените най-много веднъж годишно”, казва Професор Андрю Шепърд от университета Нортумбрия в Обединеното кралство, който не е част от изследователския екип.
Дали бързото отстъпление, установено в новото проучване, може да означава тревожно ускоряване на топенето на ледниците и покачване на морското равнище, зависи от това дали бързите темпове на рушене продължават дългосрочно.
Прочетете още:










