Европейската комисия обяви, че иска да произвежда 46% от общата енергия на Европейския съюз от електроенергия до 2040 г. – двойно повече от сегашното ниво – но се е отказала от определянето на правно обвързваща цел, предава Политико.
Планът за действие за електрификация, представен от комисаря на ЕС по енергетиката Дан Йоргенсен, има за цел да намали зависимостта на Европа от внос на петрол и газ, като същевременно намали разходите за енергия за домакинствата и промишлеността. Комисията изчислява, че постигането на целта за електрификация би намалило търсенето на петрол с 40% и търсенето на газ със 70%.
„Ерата на изкопаемите горива е към своя край. Искаме да удвоим процента на електрификация в Европа. Това не е малко нещо. Отне ни от каменната ера досега, за да стигнем до 23%, а сега искаме да го удвоим за 14 години“, заяви Йоргенсен.
Как точно ЕС ще гарантира постигането на тази цел обаче не стана ясно. В по-ранен проект Комисията беше предложила целта да бъде правно обвързваща. Окончателният план вместо това определя „индикативна цел“ от 46%, като Комисията заявява, че ще оцени дали да го направи обвързващ като част от пакета за Енергийния съюз след 2030 г.
„Все още виждаме, че над половината от потреблението на енергия в ЕС се осигурява от внос на изкопаеми горива“, каза служител на ЕС по време на технически брифинг миналата седмица, посочвайки уязвимостта на блока към глобални енергийни сътресения. След ескалацията на конфликта в Близкия изток ЕС е похарчил над 50 милиарда евро допълнително за внос на изкопаеми горива.
Нови мерки за електрификация
Планът е насочен към промишлеността, транспорта и сградите, като последните представляват около половината от потреблението на газ в ЕС. Той въвежда нови мерки за ускоряване на внедряването на термопомпи, разширяване на инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства и подкрепа на електрификацията на промишлеността.
Натискът за електрификация идва, тъй като Комисията предупреждава, че напредъкът е спрял въпреки бързия растеж в производството на чиста енергия. Повече от 70% от производството на електроенергия в ЕС сега идва от чисти източници, главно възобновяеми и ядрени, но делът на електрификация остава заседнал на около 23% през последното десетилетие.
Планът се фокусира върху пет основни бариери, идентифицирани от Комисията – разликата между цените на електроенергията и газа, достъпът до инфраструктура, иновациите и първоначалните разходи за технологии за електрификация, като термопомпи и електрически превозни средства.
Централен елемент са усилията за намаляване на разликата в цените на електроенергията спрямо газа, като електроенергията в момента струва средно до 2,5 пъти повече от газа.
Енергийният пакет включва и нови мерки за мрежовите такси, насочени към повишаване на ефективността на електрическите мрежи чрез насърчаване на потребителите, производителите и операторите на мрежи да адаптират поведението си.
Целта на предложението е да се гарантира, че всички потребители на системата, независимо дали са от страна на производството или потреблението, разполагат с правилните стимули, които да помогнат да се управлява електроенергийната система по най-рентабилния начин.
Инициативата призовава държавите членки да гарантират, че електроенергията не се облага с по-високи данъци от газа, като твърди, че данъчното облагане остава пречка за електрификацията.
Предложението обаче не диктува как държавите определят тарифите за електроенергия. Вместо това, то установява принципи за националните регулатори, за да насърчават гъвкавостта, по-интелигентното потребление и по-ефективното управление на мрежата.
„Ние предоставяме поредица от принципи. Но в същото време националните регулаторни органи са тези, които ги прилагат“, посочиха от ЕК.
