Пристанището на Ротердам, разположено в делтата на Рейн и Маас в Нидерландия, е най-големият товарен хъб в Европа и един от ключовите енергийни и химически центрове на континента. Пет рафинерии, включително най-голямата на Shell в Европа, преработват стотици хиляди барела суров петрол дневно, а плътен индустриален клъстер захранва фабрики из цяла Европа.
Според проучване на CE Delft изкопаемите горива, преминаващи през пристанището, са свързани с около 600 мегатона CO₂ годишно – многократно повече от емисиите на най-голямото летище в Нидерландия – Schiphol, предава BBC.
Мащабът прави Ротердам показателен пример за това дали пристанище, зависимо от изкопаеми горива, може да постигне реален зелен преход.
Правен натиск и критики
Екологичната организация Advocates for the Future заведе иск, твърдейки, че пристанищната администрация не прави достатъчно за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Искът настоява за конкретен план за ограничаване на потоците от въглища, нефт и газ – потоци, чиито емисии надвишават тези на повечето държави.
Самият индустриален клъстер на Ротердам в момента отделя около 29 милиона тона CO₂ годишно – приблизително половината от вътрешните емисии на Нидерландия, казва Марк ван Дайк, ръководител на външните отношения в пристанищната администрация на Ротердам. Това е еквивалентно на десетки хиляди полети от Амстердам до Лос Анджелис.
Планът на пристанището
Пристанищната администрация е поставила за цел да намали собствените си преки и закупени енергийни емисии с 90% между 2019 и 2030 г.
Основните мерки включват:
- разработване на водороден хъб за тестване на нови горива
- инвестиции в наземно електрозахранване, за да не горят гориво корабите на кея
- подкрепа за бункериране на алтернативи като втечнен природен газ (LNG), биогорива и метанол
„В краткосрочен план се фокусираме и върху CCS (улавяне и съхранение на въглерод)“, казва ван Дайк, визирайки проекта Porthos, който ще отвежда промишлени емисии в изчерпани газови находища в морето.
Директорът на Advocates for the Future Майкел ван Висен твърди, че пристанище от такъв мащаб не трябва само да управлява потока от изкопаеми горива. Вместо това, то има отговорност да използва влиянието си, за да ускори прехода към по-чисти операции.
„Държавно предприятие трябва да поеме правни задължения към държавите за намаляване на емисиите. Опитваме се да работим заедно със замърсителите и постепенно да ги премахваме“, казва Оскар ван Вийн, директор по иновациите в пристанището на Ротердам.
Ограничения и рискове
Много от големите емитенти в пристанището са международни кооперации, които отчитат дейността си пред централи в САЩ или Китай.
Ако регулациите в Ротердам станат твърде строги, те могат да преместят операциите си – както Shell премести централата си във Великобритания, а Unilever напусна Ротердам.
„Пристанището е ключов играч в устойчивия преход, но влиянието му е ограничено“, казва Бетина Кампман от екологичната консултантска компания CE Delft.
Дори собствените зелени проекти на пристанището срещат инфраструктурни пречки.
„Новите разработки изискват физическо пространство и повече електрическа инфраструктура. А в момента липсват достатъчно захранващи кабели“, казва Кампман.
Глобалният контекст
Почетният професор Хари Гиърлингс от университета Еразъм в Ротердам, който изучава устойчив транспорт повече от три десетилетия, е скептичен, че пристанището може да постигне пълен преход самостоятелно.
Според него са необходими глобални равни условия на конкуренция – като европейската система за търговия с емисии (ETS) и правилата за сярата в корабните горива, които вече промениха поведението на индустрията.
Гиърлингс отбелязва, че първоначално Китай се е противопоставил на европейските ограничения за сярата, но когато корабите му вече не са могли да влизат в пристанища в САЩ и Европа без да спазват нормите, страната е последвала примера.
„Ако имате правилните стимули, можете да промените поведението на тези компании“, казва той.
Но регионалните правила имат предел. Много кораби вече използват двойни горивни системи – преминават към по-чисто гориво с ниско съдържание на сяра в европейски води, а след това се връщат към по-евтино тежко гориво с високо съдържание на сяра, в открито море.
Според Гиърлингс пристанищните власти на Ротердам действително работят за промяна и изграждат инфраструктура за по-плавен преход.
„Най-големите им приходи обаче все още идват от индустриите за изкопаеми горива“, отбелязва той. „Това не е превключвател. Пристанището се нуждае от активност като логистичен възел – иначе престава да бъде пристанище. Това е реалната дилема.“
Геополитиката усложнява прехода. В САЩ президентът Доналд Тръмп поставя под въпрос климатичната политика и се противопоставя на вятърната енергия, като същевременно предлага стимули за изкопаеми горива. Този контраст засилва опасенията в Ротердам, че енергоемките индустрии могат да се преместят в региони с по-свободни правила и по-евтина енергия.
Съдебният иск и исканията за по-строги стандарти
Advocates for the Future твърдят, че като публично предприятие ристанищната администрация трябва да бъде подчинена на по-високи стандарти.
Организацията настоява за подробен план за постепенно премахване на дейностите, свързани с изкопаеми горива, а не само за дългосрочно обещание за климатична неутралност до 2050 г.
„Не искаме нищо необикновено. Искаме план, който реално допринася за устойчиво бъдеще на пристанището.“, казва директорът Майкел ван Висен.
