България е изправена пред все по-сериозен риск от горски пожари, но системата за тяхната превенция и управление е неадекватна на променящите се условия. Това показва нов експертен анализ на WWF България, който очертава ключови слабости в организацията, финансирането и техническата обезпеченост на дейностите по опазване на горските територии и отправя препоръки за тяхното преодоляване.
Два са най-съществените проблеми пред защитата на българските гори според WWF. Първият е продължаващата липса на собствена специализирана авиационна техника за борба с горските пожари, въпреки пропуснатите и наличните възможности за финансиране от европейски програми.
Вторият съществен проблем е, че дейностите по опазване на горските територии от пожари са за сметка на собствениците или управляващите тези територии. При настоящия модел на финансиране, техните приходи се формират основно от дърводобив, което прави превенцията зависима от пазарната реализация на продукцията.
„Освен закупуването на специализирана летателна техника, приоритет на новото правителство трябва да бъде промяната на законодателството в посока на това дейностите, свързани със залесяване, защита от пожари, защита от ерозия и други публични функции на горите, от които всички ние зависим, да бъдат гарантирани и поети като разход от държавния бюджет, а не както досега – от собствениците и управляващите горските територии, защото този модел е неустойчив и рисков.“ Това каза Нели Дончева, инженер лесовъд и ръководител на програма „Гори“ на WWF.
Сред другите съществени проблеми, които анализът на WWF констатира, е липсата на единна географска информационна система за горите, която да съдържа информация за състоянието на горските пътища, по които автомобилите на органите на МВР да могат да достигнат пожарите бързо, наличието на водоизточници в близост и др. Това ограничава възможностите за бързо и адекватно реагиране в кризисни ситуации.
Анализът подчертава и сериозния недостиг на техника, оборудване и специализирани ресурси за гасене на пожари. Ограниченият капацитет на наземните екипи, съчетан с труднодостъпни терени, допълнително затруднява овладяването на пожарите в начален етап.
Недостатъчно развита е и системата за наблюдение и ранно предупреждение. Част от противопожарните кули например са нефункциониращи или неподдържани или неправилно разположени.
По отношение на превенцията сериозен остава и проблемът с човешкия фактор. Над 95% от пожарите са свързани с човешка дейност, като в осем от десет случаи те възникват извън горските територии и след това се прехвърлят върху тях− най-често вследствие на нерегламентирано палене на стърнища или небрежно боравене с огън в урбанизирани територии. Въпреки съществуващите забрани, контролът остава слаб, а санкциите − недостатъчно ефективни, за да играят реална възпираща роля.
На този фон тенденциите са тревожни. През последните три десетилетия у нас се наблюдава рязък ръст и на броя пожари, и на засегнатите площи. През 2025 г. България беше сред 6-те най-засегнати от горски пожари държави в ЕС като процент от територията на страната според данните на Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS). Опожарени са над 15 000 хектара, а нанесените щети са най-големите от 2010 г. насам. Удължаването на пожароопасния сезон и зачестяването на екстремните климатични явления допълнително влошава ситуацията.
„Горските пожари в България са системен риск, който продължава почти целогодишно и ще продължи да нараства под въздействието на климатичните промени. Без дългосрочни инвестиции в превенция и специализирана летателна техника за гасене, страната ще остава уязвима към все по-мащабни и трудно овладяеми пожари.“, коментира Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF България.
