Замърсяването на морската среда достига тревожни нива както в Средиземно море, така и в Атлантическия океан. Учените отдавна предупреждават, че най-голямата заплаха не е това, което можем да видим на повърхността, предава Евронюз.
Има безброй видове морски отпадъци, които могат да бъдат открити на морското дъно, но един, който се откроява като особено опасен, са риболовните принадлежности-призраци. Те включват риболовни мрежи, корди и капани, които са били изоставени или изгубени в морето.
Докато продължават да улавят морски живот, риболовните принадлежности-призраци бавно превръщат части от океана в „гробище за оборудване“, опасно дори за самите рибари. Рибарските мрежи например могат да представляват проблем за безопасността на лодките.
В момента има европейски проект, който работи по решаването на това затруднение. Инициативата NETTAG+, която обединява учени, инженери и рибари, е предназначена да предотврати и възстанови загубеното оборудване, смекчавайки вредното въздействие на тези отпадъци.
Една от подходите в проекта е технологичен – той включва разработването на акустични устройства, съдържащи уникален идентификатор, които се поставят върху риболовни мрежи, позволявайки им да бъдат проследявани чрез мобилно приложение, дори от разстояние повече от два километра.
„Използваме акустична система за локализация с малки устройства, които се прикрепят към мрежа или риболовна принадлежност. Ако тази принадлежност е изоставена на морското то тя може да бъде намерена, използвайки звукова комуникация“, обяснява Алфредо Мартинс, изследовател в Института за системно и компютърно инженерство, технологии и наука (INESC TEC) и професор във Висшия инженерен институт в Порто.
За оборудване, което вече е изгубено в морските дълбини, роботизирана система, наречена IRIS, използва сонар, за да го локализира и да картографира морското дъно. Това оборудване е в състояние да локализира изгубени риболовни принадлежности на големи дълбочини, допринасяйки за по-безопасни и по-ефективни операции по откриване.
Рибарите са част от решението за морските отпадъци
Независимо дали става въпрос за превенция или технологично развитие, рибарите винаги са важна част от процеса.
„Рибарите не само участват в първата част на проекта – превенция, събиране на боклук, поддържане на здравето на океана – но и участват в технологичните решения“, казва Мартинс.
Екипът на проекта NETTAG+ тества тези технологии с рибари в различни морски условия, използвайки различни видове риболовни принадлежности.
„Рибарите искат да работят активно за решаване на проблема с морските отпадъци, защото те са първите, които се справят с този проблем. Те са и първите, които са засегнати“, казва Сандра Рамос, изследовател в Интердисциплинарния център за морски и екологични изследвания (CIIMAR).
В допълнение към технологичните устройства, някои от които вече се комерсиализират, проектът е разработил набор от решения за управление и политика, които могат да бъдат приложени както в контекста на мащабен, така и на дребномащабен риболов.
Тези технологии са тествани в Повоа де Варзим, в Северна Португалия, с местни рибари, но целта е тези решения да бъдат приложени на европейско ниво.
Проектът също така оценява въздействието върху околната среда на изоставените риболовни принадлежности като източник на микропластмаси, опасни химикали и патогени. Надеждата е, че с по-добри технологии, по-силно сътрудничество и по-устойчиви практики, вълната от „призрачни“ принадлежности най-накрая може да бъде обърната.










