Броят на страните, изпадащи в критична продоволствена несигурност, може почти да се утрои до 24, ако глобалните температури се повишат с 2°C, предупреждава ново изследване, цитирано от Гардиън. Анализ на Международния институт за околна среда и развитие (IIED) показва, че климатичната криза ще засегне непропорционално хранителните системи в по-бедните страни, разширявайки разликата между най-уязвимите и най-малко уязвимите страни.
Въпреки че глобалното затопляне ще увеличи риска от продоволствена несигурност в световен мащаб, се очаква хранителните системи в страните с ниски доходи да се влошат седем пъти по-бързо от тези в богатите страни.
„Прогнозира се, че страните, които вече са изправени пред бедност, нестабилност и ограничени мрежи за социална сигурност, ще видят най-бързо влошаване на хранителните системи, въпреки че са допринесли най-малко за глобалните емисии. Днес близо 59% от населението на света вече живее в страни с продоволствена сигурност под средното ниво и нашите прогнози показват, че изменението на климата вероятно ще разшири тази разлика“, казва Риту Бхарадвадж, изследовател в IIED и автор на изследването.
Според нея това може да се предотврати чрез укрепване на системите за социална закрила, които могат да реагират бързо на климатични сътресения, инвестиране в устойчиво на климата земеделие и подобряване на управлението на водите и почвите.
„Хранителните системи днес са дълбоко взаимосвързани. Климатичните сътресения в един основен регион производител могат да се отразят на глобалните вериги за доставки и да предизвикат нестабилност на цените другаде. Дори ако страните с високи доходи останат относително сигурни в продоволствената си сигурност, те няма да бъдат изолирани от въздействието на климатичната нестабилност върху световните пазари на храни“, добавя Бхарадвадж.
Индекс за продоволствена сигурност
IIED е разработил Индекс за продоволствена сигурност за 162 държави. Той измерва системната уязвимост на цялата хранителна система на дадена страна и оценява как климатичният срив би могъл да ѝ повлияе при три сценария: ако глобалните температури се повишат с 1,5°C, 2°C и 4°C над прединдустриалните нива.
Индексът също така оценява въздействието на климатичната криза върху четири стълба на хранителните системи – наличност, достъпност, използване и устойчивост – и показва, че рискът не е равномерно разпределен между четирите.
Устойчивостта и използването са най-чувствителните към климата стълбове, което означава, че ранните признаци на климатични щети ще се появят първо във водоснабдителните, канализационните и здравните системи, което ще доведе до недохранване на хората, дори ако храната е физически налична. Увеличаването на климатичния риск ще бъде свързано и с намаляване на достъпа до храна, с покачване на цените и смущения на пазара.
Сред най-засегнатите страни са Сомалия, Демократична република Конго, Афганистан, Хаити и Мозамбик. При сценарий на затопляне с 2°C, анализът прогнозира, че продоволствената несигурност ще се увеличи с повече от 30% в тези страни, което ще доведе до остри кризи и глад, докато в страните с високи доходи тя ще се увеличи средно с 3%.
В страните с ниски доходи се очаква продоволствената несигурност да се увеличи средно с 22% при сценария с 2°C. Страните с ниски доходи са отговорни за 1% от световните емисии, докато страните с високи и горни средни доходи допринасят за повече от 80%.
„Страните с високи доходи ще преживеят масивни селскостопански сътресения, но те разполагат с богатството, за да се откупят от вътрешна реколта на световния пазар“, каза Бхарадвадж.
Тя също така се позова на доклад на британските ръководители на разузнаването относно заплахите за националната сигурност на страната от климатичната криза, посочвайки:
„Ако крехките и засегнати от конфликти държави се сблъскат със системен колапс, резултатът е масивна глобална нестабилност, колапс на държавите и принудителна миграция. Това е заплахата за националната сигурност, за която ръководителите на отбраната предупреждават.“
