Гигантите в производството на изкопаеми горива са обвинени, че печелят от ескалиращия конфликт в Близкия изток, тъй като световните цени на петрола остават нестабилни. Преди войната срещу Иран, суровият петрол Brent – който се използва като световен бенчмарк за цените на петрола – се търгуваше в диапазона от 60 до 70 долара за барел. След лек спад, цените скочиха отново над 100 долара за барел на 12 март, след като още три товарни кораба бяха атакувани в Персийския залив, предава Евронюз.
Защо войната срещу Иран влияе върху цените на петрола?
Ормузкият проток – 38-километров проход между Персийския залив и Оманския залив – е един от най-стратегически важните транспортни пунктове в света. Той осигурява около една пета от световните доставки на петрол, което е около 20 милиона барела всеки ден.
Техеран продължава да нанася удари по търговски кораби в Ормузкия проток, като преди това предупреди, че проходът е затворен за корабоплаване. Невъзможността за възстановяване на потоците по този маршрут може да задържи цените на петрола над прага от 100 долара.
Анализатори от Wood Mackenzine казват, че производителите от Близкия изток може да се наложи да увеличат износа си през тръбопровода Изток-Запад до Червено море, докато допълнителни обеми биха могли да бъдат доставени в Средиземно море от Ирак.
„По-високите цени ще стимулират производителите нагоре по веригата другаде да увеличат максимално производството, като се откажат от поддръжката, натоварят активите си и ускорят дейността. Но това не е кран, който може просто да се отвори“, предупреждават от Wood Mackenzine.
Дали използването на аварийните петролни резерви е решението?
На 11 март десетки страни – включително по-голямата част от Европа – се съгласиха да освободят рекордно количество петрол от своите аварийни резерви, за да се справят с недостига на доставки и скъпоструващите цени.
Всички 32 членове на Международната агенция по енергетика ще освободят 400 милиона барела петрол, повече от два пъти повече от предишния рекорд, освободен след началото на войната в Украйна. Това обаче се равнява само на около четири дни глобални доставки. Фани Петитбон от екологичната организация 350.org твърди, че това е като поставяне на „лейкопласт върху зейнала рана“.
„Ако страните от Г-7 са сериозни в плана си да стабилизират пазара, те трябва да спрат да защитават печалбите и да започнат да облагат с данъци компаниите, които подхранват климатичната криза. Трудещите се хора не трябва да плащат цената, докато големите петролни компании се отнасят към войната в Близкия изток като към печеливш лотариен билет. Като президент на Г-7, френското правителство трябва да се изправи срещу „слона в стаята“, като спешно премахне изкопаемите горива. Вече не може да се откъсва поглед от реалността, която е, че не можем да останем пристрастени към петрола и газа“, казва тя.
Колко ще струва бензинът на европейците?
Ново проучване на Transport & Environment предупреждава, че европейците ще плащат „геополитическа премия“ от допълнителни 150 милиона евро на ден, след като цените на петрола надхвърлят 100 долара за барел.
През 2022 г., когато цените на петрола за последен път надхвърлиха този праг, европейците похарчиха допълнителни 55 милиарда евро на бензиностанциите. В целия ЕС до средата на 2022 г. цените на дизела са се увеличили с 45%, докато бензинът също е скочил с 36%.
Към края на юни 2022 г. цените на бензина и дизела бяха над 2 евро на литър. Това означава, че шофьорите са харчили до 31 евро повече за зареждане на 50-литров резервоар, отколкото преди кризата.
„7,7 милиона електрически автомобила в Европа вече са намалили потреблението на петрол на континента със 126 000 барела на ден. При цените на горивата през 2022 г., европейските шофьори на електрически превозни средства биха спестявали около 39 милиона евро дневно“, посочват от T&E.
Данък върху неочакваните приходи от изкопаеми горива
Климатични експерти отдавна твърдят, че връзките между изкопаемите горива и конфликтите допълнително подкрепят аргументите за местно производство на чиста енергия. Възобновяемите енергийни източници запазват своята рентабилност, независимо от геополитическото напрежение, и не зависят от географски пречки.
Клеманс Дюбоа от 350.org казва, че войните разкриват дълбок недостатък в нашата енергийна система.
„Когато цените се покачват рязко, компаниите за изкопаеми горива са готови да се възползват, докато домакинствата и предприятията се борят. Това не е просто пазарна нестабилност, а резултат от това, че правителствата позволяват на компаниите за изкопаеми горива да запазят властта да оформят енергийната система и да прехвърлят разходите върху всички останали“, посочва тя.
Дюбоа твърди още, че правителствата на Г-7 трябва да спрат да подсилват този модел с намаления на данъците върху изкопаемите горива, които помагат на петролните босове да увеличават печалбите си.
„Правилният отговор е силен данък върху неочакваните приходи, който трябва да бъде пренасочен към домакинствата и да ускори прехода към чиста енергия, която намалява нашата зависимост от самите горива, които са причина както за климатичните промени, така и за глобалната нестабилност“, добавя тя.
