Европейските страни се споразумяха съвместно да разработят обширна мрежа за офшорна вятърна енергия, което е ключова стъпка в стремежа на региона както за намаляване на зависимостта му от вноса на природен газ от САЩ, така и за справяне с нарастващите разходи за възобновяема енергия.
На срещата на върха за Северно море в понеделник министри от Великобритания, Белгия, Дания, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Норвегия подписаха споразумение за разработване на 100 гигавата (GW) офшорна вятърна енергия в споделени икономически води. Това е достатъчно, за да осигури над 50 милиона домакинства, пише Ройтерс.
Сделката се основава на обещание от 2023 г. за изграждане на 300 GW офшорна вятърна енергия до 2050 г., планирано след шока в цените на енергията, който бе предизвикан от руската инвазия в Украйна през 2022 г. и последвалото прекъсване на газовите потоци към Европа.
Опасения от прекомерна зависимост от САЩ
Въпреки че това последно съобщение се подготвя от години, то се случва в деликатен момент за отношенията на Европа със САЩ, предвид неотдавнашния трансатлантически спор за Гренландия.
Транзакционната дипломация на президента на САЩ Доналд Тръмп и стремежът му към „енергийно господство“ изостриха опасенията на Европа относно силната им зависимост от американския втечнен природен газ (LNG), който замени по-голямата част от обемите, доставяни преди това от Русия.
Американският газ представлява 57% от целия внос на LNG в ЕС и Великобритания през 2025 г. и около една четвърт от общия внос на газ в региона.
Повишаване на енергийната сигурност на региона
Вятърната енергия отдавна е крайъгълният камък на стратегията на Северна Европа за намаляване на зависимостта ѝ от изкопаеми горива, като наземните и офшорните вятърни електроцентрали ще генерират 19% от електроенергията в ЕС през 2025 г., според индустриалната група WindEurope. И все пак регионът в момента експлоатира само около 37 GW офшорни вятърни електроцентрали в 13 държави, което означава, че планираното разширение със 100 GW ще промени дълбоко европейския енергиен пазар.
Ентусиазмът на инвеститорите за чиста енергия в световен мащаб намаля през последните години поради нарастващите капиталови разходи, ограниченията във веригата за доставки и безпокойството от доминиращата позиция на Китай в производството на възобновяеми енергийни източници. Изричната враждебност на Тръмп към зелената енергия – особено вятърната – допълнително влоши настроенията, тъй като правителството на САЩ отмени множество проекти през изминалата година.
Междувременно кризата с разходите за живот в Европа, която се задълбочи от високите цени на енергията, превърна климатичните политики в политически критики, подхранвайки съпротивата срещу плановете за нулеви нетни емисии.
Опасенията за разходите очевидно бяха двигател на европейския пакт за офшорна вятърна енергия, както и опасенията от прекомерна зависимост от САЩ. По този начин новият план съдържа няколко елемента, които биха могли да намалят разходите за разработка и в крайна сметка да понижат цените на електроенергията за потребителите.
Най-важният от тях е мащабът на ангажимента, който може да помогне за намаляване на разходите, като осигури на веригата за доставки на офшорна вятърна енергия по-голяма сигурност в търсенето. Това от своя страна би трябвало да насърчи инвестициите в местно производство.
WindEurope твърди, че участниците в индустрията са обещали да намалят разходите с 30% между 2025 и 2040 г., прогнозирайки, че планът ще създаде 91 000 работни места и ще генерира 1 трилион евро икономическа активност.
