Ако Европейският съюз иска да остане ключов играч в производството на вятърна енергия, държавите членки трябва да последват примера на Германия. Това заяви пред Евронюз бившият белгийски министър на енергетиката Тине Ван дер Страатен, която наскоро беше назначена за главен изпълнителен директор на WindEurope, търговската организация на вятърната енергетика в ЕС.
Според нея индустрията все още е изправена пред значителни предизвикателства, свързани с ускоряването на разрешителните за отключване на проекти за вятърна енергия в някои страни от ЕС, проблем, който подкопава общите климатични цели на блока.
Ван дер Страатен посочи Германия като „перфектния пример“ за държава членка, която е приложила ефективно енергийното законодателство, по-специално преработения закон за възобновяема енергия от 2023 г., който ускорява издаването на разрешителни за проекти за възобновяема енергия.
За разлика от това, Испания има огромен потенциал за вятърна енергия и съществуващ капацитет в цялата страна, но ѝ липсва вътрешна организация, която да ускори издаването на разрешителни.
„В Испания имат много повече трудности при справянето с първостепенния обществен интерес, забавянията за получаване на разрешително, а също и липсата на голяма гъвкавост по отношение на сроковете за въвеждане в експлоатация“, обяснява Ван дер Страатен.
Част от успеха на Германия се дължи на търгове, които правителствата могат да използват, за да определят кой получава правото да строи вятърни паркове и колко ще му се плаща за произведената от тях електроенергия. Вместо да определя фиксирана цена, правителството позволява на компаниите да се конкурират.
От 20 GW, инсталирани в Германия през 2025 г., 14 GW са дошли от търгове, нещо, което Ван дер Страатен определи като „невероятен успех“. Но през 2024 г. търг за възможността да се доставят 3 GW офшорна вятърна енергия в Дания не получи оферти, като анализаторите от индустрията обвиниха скандинавската държава за несъвършения дизайн на търговете, включително неограничените отрицателни оферти.
Анализаторите отдават липсата на участници в някои скорошни търгове за чиста енергия главно на комбинация от нарастващи разходи по проекта, високи лихвени проценти и недостатъчно определени от правителството максимални цени на офертите, както и отрицателни цени на енергията.
Отрицателни цени на енергията
Европейските пазари на електроенергия на едро се сблъскаха с появата на отрицателни цени на енергията, все по-често срещано явление, при което предлагането надвишава търсенето, което кара производителите ефективно да плащат на мрежата, за да вземе излишъка.
Според Ван дер Страатен отрицателните цени на енергията са всъщност „знак за успех“, който показва, че системата произвежда все по-големи количества възобновяема енергия. Те също така обаче говорят и за „незрялост“ в енергийната система, което би могло да възпре инвеститорите.
„Нуждаем се от по-балансирано изграждане на енергийните системи, повече решения за съхранение, но също и от управление на търсенето, за да увеличим готовността на енергоемките компании да произвеждат и работят във време, когато цените на енергията са ниски, и по този начин да действат като виртуална батерия“, предложи бившият белгийски министър, отбелязвайки, че инвестициите в електроенергийната мрежа също са от решаващо значение за оптимизиране на използването на наличната чиста енергия.
Съгласно закона на блока за проектиране на енергийния пазар, ЕС се съгласи да увеличи използването на механизми за подкрепа, като например двустранния договор за разлика (CfD) или споразуменията за изкупуване на електроенергия (PPA), инструменти, разработени, за да гарантират на разработчиците, че техните проекти ще имат възвръщаемост на инвестициите, независимо от нестабилността на цените, обусловена от пределното ценообразуване.
Цели за вятърна енергия
ЕС има за цел да черпи поне 42,5% от потреблението си на енергия от възобновяеми източници до 2030 г., като Комисията изчислява, че инсталираният капацитет на чиста енергия трябва да нарасне с 500 GW през следващите четири години.
Вятърните мощности в Европа са доминирани от наземни вятърни електроцентрали, които съставляват около 87-91% от общата инсталирана вятърна мощност, докато офшорните вятърни електроцентрали представляват само 9-13%. Според данни на WindEurope за 2025 г., Европа разполага с 291 GW вятърни мощности, ако се включи Обединеното кралство, с 254 GW на сушата и 37 GW в морето. В ЕС-27 общият капацитет е 236 GW.
Въпреки това, индустрията работи за увеличаване на офшорния капацитет до поне 60 GW до 2030 г. и 300 GW до 2050 г. като част от плана на ЕС за постигане на въглероден неутралитет до средата на века.
На 26 януари лидерите на ЕС ще се съберат на срещата на върха за Северно море в Хамбург, за да разширят сътрудничеството в областта на офшорните вятърни електроцентрали.
Ван дер Страатен заяви, че решението за поемане на ангажимент е много важно, тъй като офшорният сектор на Европа „малко изостава“.
„Това, което търсим сега, е някаква нова сделка за офшорна вятърна енергия, при която политиците се ангажират с определен обем енергия, който да бъде продаден на търг, а индустрията се ангажира да изгражда, произвежда, сглобява и продължава усилията за намаляване на цените на енергията. Индустрията е готова за мащабиране. Ние произвеждаме турбини активно в цяла Европа в глобално диверсифицирана верига за доставки, така че сме готови за мащабиране, ако имаме ясни политики на масата“, заяви тя.
Китайска конкуренция
Господството на Китай се увеличава. Германският аерокосмически център заяви през декември 2025 г., че Пекин е напреднал значително в разширяването на офшорната вятърна енергия, заплашвайки стабилната роля на Европа като производител на вятърна енергия.
Коментирайки възхода на Пекин като лидер във вятърната енергия, Ван дер Страатен посочи, че индустрията има „глобална диверсифицирана верига за доставки“.
„Приветстваме конкуренцията, но всички трябва да играят по едни и същи правила. Конкуренцията трябва да бъде открита и честна“, каза тя.
През април 2024 г. Европейската комисия започна разследване на нелоялни предимства, причинени от масивни китайски държавни субсидии и евтино финансиране, които биха могли да изкривят пазара на ЕС. Европейските лидери в индустрията твърдят, че инжекциите с публични средства от Пекин са довели до спад на цените на китайските производители на турбини до 50% под тези на европейските им конкуренти, заплашвайки енергийната сигурност и конкурентоспособност на ЕС.
Връзка с опита на ЕС за ускоряване на декарбонизацията на тежката промишленост
С поглед напред, Ван дер Страатен изрази увереност в предстоящия план на Комисията за ускоряване на издаването на разрешителни и чистия преход на енергоемките сектори.
Законът за индустриалния ускорител, който трябва да бъде предложен на 29 януари, ще въведе критерии за устойчивост и киберсигурност, за да се засили търсенето на чисти продукти, произведени в ЕС, и да се осигури чисто европейско снабдяване за енергоемките сектори.
„Очаквам подобна политика да има благоприятен аспект за вятърната енергетика. Виждала съм от първа ръка в Белгия, че когато проектирахме търга за офшорна вятърна енергия, имаше огромен интерес от страна на тежките индустрии – Arsormittal и Umicore – защото те бяха много склонни да сключват споразумения за покупко-продажба на електроенергия (PPA), пряко свързани с енергията, която ще се произвежда. Ако тежката промишленост се ангажира да купува електроенергия, генерирана от вятърни турбини, независимо дали на сушата или в морето, това ще създаде предвидимо натрупване на проекти“, завършва Ван дер Страатен.
