Защитните мерки в целия ЕС срещу вечните химикали (PFAS) в питейната вода официално влязоха в сила, но експертите твърдят, че са необходими повече действия, предава Евронюз.
Тези мерки влязоха в сила на 12 януари и отбелязват първия път, когато нивата на PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества) се наблюдават систематично. Това означава, че всички държави от ЕС вече са задължени да тестват нивата на замърсяване, за да гарантират спазването на новите гранични стойности, определени в преработената Директива за питейната вода. Регламентът определя правния стандарт, на който водата за консумация от човека трябва да отговаря, за да бъде класифицирана като безопасна и чиста.
Какво представляват вечните химикали?
PFAS са група от над 10 000 синтетични химикала, които са открити почти навсякъде по Земята, от връх Еверест до човешката кръв. Те обикновено се наричат „вечни химикали“, тъй като може да отнеме повече от 1000 години, за да се разградят естествено. PFAS се използват предимно за изработка на водо- и мазниноустойчиви предмети, като например незалепващи съдове за готвене, дрехи и опаковки за храни.
Въпреки това, хроничното излагане на тези химикали е свързано с развитието на някои видове рак, намалена плодовитост и проблеми с имунната система. Учените вече са предупреждавали, че тези произведени от човека химикали могат да бъдат вдишани или погълнати и дори могат да бъдат абсорбирани през кожата. В Европа около 12,5 милиона души живеят в общности с питейна вода, замърсена с PFAS.
Мерките на ЕС срещу PFAS
Съгласно новите правила, страните от ЕС трябва да следят нивата на PFAS в питейната вода и да информират Европейската комисия за резултатите си. ЕК заявява, че тази система за докладване е „по-проста“ от тази по предишната Директива за питейната вода и намалява количеството данни, които трябва да се събират. Ако граничните стойности бъдат превишени, държавите членки трябва да предприемат действия, за да намалят нивото на PFAS и да защитят общественото здраве, като същевременно информират обществеността. Тези мерки могат да включват затваряне на замърсени кладенци, добавяне на пречиствателни стъпки за отстраняване на PFAS или ограничаване на използването на питейна вода, докато продължава превишението.
Решението идва малко след като Франция забрани продажбата, производството или вноса на всякакви продукти, съдържащи вечни химикали, за които вече съществува алтернатива. Първият проект на този закон първоначално включваше забрана на тенджери с незалепващо покритие, но по-късно това беше премахнато след съобщения за „интензивно лобиране“ от френския производител Tefal.
Нарастваща тревога
„Замърсяването с PFAS е нарастваща тревога за питейната вода в цяла Европа. С хармонизираните ограничения и задължителния мониторинг, които вече са в сила, държавите членки разполагат с правилата и инструментите за бързо откриване и справяне с PFAS, за да защитят общественото здраве“, казва Джесика Розвал, комисар по околна среда, устойчивост на водите и конкурентна кръгова икономика.
Въпреки че новите ограничения за пиене са описани като „положителен етап“, експертите предупреждават, че те все още са само „способ, която лекува симптомите, а не причините“.
Според Сиан Съдърланд, съосновател на A Plastic Planet, тези стандарти казват на европейците кога е отчетено наличието на отровата – но не спират производството, предлагането на пазара или пускането ѝ на пазара.
„Хиляди химикали завинаги остават в обращение, защитени от регулаторна система, която преследва замърсяването, вместо да го предотвратява. Хармонизираният мониторинг е важен, но без строго, независимо прилагане и реални санкции за производителите, държавите членки могат да докладват данни без ефективни действия“, казва тя.
Съдърланд твърди, че мерките също така оставят „огромни части“ от PFAS нерегулирани, въпреки че учените предупреждават, че дори ниските дози застрашават човешкото здраве.
„Система за докладване не е същото като спиране на замърсяването при източника му. Нуждаем се от строги действия по отношение на производството и употребата на PFAS във всички области, а не от правила, които каталогизират замърсяването, след като то вече е достигнало до телата на хората“, добавя тя.
