Ново споразумение на минния гигант Rio Tinto за добив на литий, известен още като „бялото злато“ на енергийния преход, от солна равнина по-нагоре в планините, рискува да остави местните без вода, предава Guardian.
„Може да останем без вода. Как ще засаждаме култури или ще храним животните си? Това би направило оцеляването тук много трудно.“, казва Атакама Мириам Ривера Бордонес, която отглежда кози, кокошки и малка овощна градина. Всичко зависи от един поток, който се спуска към общността Копиапо.
Добив на „бялото злато“ в сърцето на Атакама
Rio Tinto и държавната компания за добив на мед Codelco планират да разработват Салар де Марикунга – втората по големина солна равнина в Чили, разположена на 3760 метра надморска височина.
Литият е ключов за производството на батерии, електромобили и електроника, но добивът му е силно водоемък. За общността Кола проектът е пряка заплаха.
„Солната равнина Марикунга е източникът на целия живот тук“, казва Лесли Муньос Ривера, секретар на общността на коренното население Копиапо. „Хидроложките проучвания показват, че тя е източникът на нашата вода. Това е свещено място за нас.“
Метод на изпаряване: огромна загуба на вода
В момента цялото търговско производство на литий в Чили използва метод на изпаряване: водата се изпомпва от естествени солни лагуни в басейни, където е изложена на слънчева светлина в продължение на 18 месеца, оставяйки след себе си литиеви соли. Между 85% и 95% от водата обаче се губи в процеса.
Rio Tinto признава, че работи в „чувствителни среди“, и заявява, че се ангажира с отговорно използване на водата за „минимално въздействие върху местните общности и екосистеми“. Компанията също така казва, че все още определя кой метод за директно извличане на литий (DLE) да приложи за своите проекти в ранен етап, разработени в партньорство с Codelco и чилийската държавна минна компания Enami, визирайки техника, която извлича литий от саламурата по-бързо и след това изпомпва саламурата обратно в лагуната.
Но Кристина Дорадор, микробиолог от Университета в Антофагаста, която изучава солените равнини на Чили от десетилетия, предупреждава, че повторното въвеждане на пречистена саламура в Марикунга може да унищожи уникална екосистема, която е дом на 53 животински вида – сред тях андски фламинго, нанду и гуанако – както и 11 местни растителни вида и праисторически микроорганизми, срещани само в солените равнини на Атакама.
„Марикунга е гореща точка с уникална флора и фауна“, казва Дорадор. „Поново инжектираната саламура може да съдържа следи от химични съединения, които да повлияят на цялата екосистема.“
Южната част на солената равнина се намира в защитения национален парк Невадо Трес Крусес. Макар добивът да е планиран в северната зона, Дорадор подчертава, че водните басейни не могат да бъдат разглеждани отделно – всичко е свързано.
„Директното извличане на литий (DLE) подкрепя опазването на водите, намалява отпадъците и изисква по-малко земя. Целта е да се сведе до минимум потреблението на прясна вода чрез рециклиране и използване на технологии за преработка и повторно инжектиране, които максимизират извличането на литий с най-нисък екологичен отпечатък.“, твърди Rio Tinto.
Компанията вече използва DLE в две литиеви мини в северозападна Аржентина: стартовия си завод в солената равнина Ринкон и проекта Fénix в солената равнина Hombre Muerto, който придоби чрез поглъщане на Arcadium Lithium тази година. Партньорът на Rio Tinto, Codelco, признава, че методът за Марикунга все още не е избран.
Исторически рани и крехко възстановяване
Коренните общности в Атакама все още се възстановяват от репресиите, с които се сблъскаха по време на диктатурата на Аугусто Пиночет, която продължи от 1973 до 1990 г. През 70-те години режимът продава земи на частни собственици и забранява събирането на дърва за огрев, принуждавайки много хора от племето Кола да мигрират до най-близкия град, Копиапо. Но те често се връщат в планинските си общности, за да посетят по-възрастни роднини или да участват в церемонии.
След връщането на демокрацията през 1990 г., хората постепенно възстановяват селата си и връщат земите на предците. Днес общността развива устойчив туризъм и поддържа музей, посветен на своята история и борба за справедливост.
Лесли Муньос, представител на общността Копиапо, се опасява, че добивът на литий може да подкопае усилията за устойчив поминък.
„Идеята е да развиваме туризъм, управляван от коренното население, който да опазва околната среда“, казва тя. „Но всичко това е застрашено“.
Освен проекта в Марикунга, Rio Tinto е избрана за предпочитан партньор и за друга солна равнина – Алтоандинос, което засилва тревогите за бъдещето на региона.
Консултации само на хартия
Шест местни общности, включително Копиапо, бяха поканени да участват в консултация относно проекта Марикунга. Но според Муньос процесът е бил формален, без реална възможност за възражения.
„Ние сме напълно против добива на литий, но нямаше възможност да го кажем“, казва тя. „Проектът продължава, независимо дали ни харесва или не. Бяхме попитани само за странични подробности.“
В по-широкия регион Копиапо, 24 други общности от племето Кола също твърдят, че не са били включени в консултациите. Синди Кеведо, президент на общността Финка Чаняр, казва, че проектът засяга земите на нейните предци, без тя да има право на глас.
„Най-голямото ни притеснение е въздействието върху водата, защото Атакама е най-сухото място на Земята“, казва тя. „Това са свещени територии – места, където нашите прабаби и прадядовци са се молили, правили са жертвоприношения и са извършвали церемонии. Боли ме да гледам как тази земя се унищожава.“
Само около 10% от местното коренно население е било консултирано относно този литиев проект, казва Изабел Годой от Националния съвет на народа Кола. Съветът вече е започнал правно оспорване за разширяване на процеса на консултации.
„Искаме мнението ни да бъде чуто. Няма да имаме полза от този проект; не използваме скъпи електрически превозни средства, нито пък ще подобри качеството ни на живот.“ казва тя. „Когато вземете водата от дадена територия, вие я унищожавате.“
Codelco твърди, че консултации са проведени с шестте общности в зоната на влияние и подчертава „уважението към териториите на предците и правата на коренното население “.
Чили разполага с най-големите запаси от литий в света и е водещ производител на мед, два жизненоважни елемента за производство на възобновяема енергия.
„Ние, заедно с нашите партньори Codelco и Enami, сме напълно наясно с чувствителната среда, в която се предлага да бъдат изградени тези проекти, особено по отношение на използването на вода, въздействието върху солените равнини и местните общности. Ангажирани сме с изграждането на силни, уважителни и трайни партньорства с местните общности“, посочват от Rio Tinto.
Политическият контекст
На 11 март 2026 г. в длъжност влиза новият ултраконсервативен президент на Чили, Хосе Антонио Каст. Той подкрепя по-бърза комерсиализация на добива на литий, водена от частния сектор, и вече обяви указ за ускоряване на издаването на разрешителни, което според еколозите ще отслаби институциите за опазване на околната среда.
Каст критикува и националната стратегия за литий, която дава централна роля на държавата в надзора върху добива на критичния минерал.
Еколози: рисковете за Андите са огромни
Според Лусио Куенка, директор на Обсерваторията за екологични конфликти в Латинска Америка новите мерки могат да бъдат „катастрофални“ за високопланинските солени равнини на Андите и техните микробни екосистеми.
„Ролята на държавата в защитата на екосистемите и общностите, които ги обитават, ще бъде намалена.“
Куенка подчертава и глобалното неравенство в зеления преход:
„Индустриализираните страни не променят потреблението си. Вместо това увеличават мащаба и интензивността на добива в името на енергийния преход в страни като Чили. Това задълбочава въздействието върху екосистемите, водата, земята и здравето на хората.“
