Венецуелският лидер Николас Мадуро настоява, че засилващият се натиск от страна на САЩ се свежда до едно: Вашингтон се стреми да сложи ръка върху огромните петролни запаси на южноамериканската държава, предава ВВС.
В началото на месеца американските военни конфискуваха петролен танкер, за който се твърди, че е превозвал венецуелски петрол в нарушение на американските санкции, и предупредиха, че могат да последват действия и срещу други кораби.
Този ход дойде след серия удари по венецуелски лодки, които според САЩ са били използвани за наркотрафик. Президентът Доналд Тръмп призова Мадуро да се оттегли, обвинявайки го, че изпраща наркотици и убийци към САЩ. Но наистина ли Тръмп всъщност иска венецуелския петрол? И струва ли си той?
С колко петрол разполага Венецуела?
Факт е, че с приблизително 303 милиарда барела доказани запаси Венецуела притежава най-големите петролни залежи в света. Но реалното количество петрол, което страната произвежда днес, е несравнимо по-малко. Производството рязко спадна от началото на 2000-те години, след като бившият президент Уго Чавес, а по-късно и администрацията на Мадуро, затегнаха контрола върху държавната петролна компания PDVSA. Това доведе до масов отлив на опитни специалисти.
Макар че някои западни петролни фирми, включително американската компания Chevron, все още работят в страната, дейността им се сви значително, след като САЩ разшириха санкциите и насочиха мерките си към износа на петрол, с цел да ограничат достъпа на Мадуро до ключов икономически ресурс.
Санкциите, въведени за първи път през 2015 г. по време на администрацията на президента Барак Обама заради предполагаеми нарушения на правата на човека, допълнително изолираха страната от необходимите инвестициите и оборудване.
„Истинското предизвикателство, пред което са изправени, е инфраструктурата“, казва Калъм Макферсън, ръководител на отдела за стоки в Investec.
Според последния доклад на Международната агенция по енергетика, през ноември Венецуела е произвеждала приблизително 860 000 барела петрол дневно. Това е едва една трета от нивото отпреди 10 години, и представлява под 1% от световното потребление на петрол.
Иска ли Тръмп петрола на Венецуела?
Някои среди в САЩ оправдават намеса във Венецуела с аргумента, че американският бизнес би могъл да съживи местната петролна индустрия.
„Венецуела би била чудесна възможност за американските петролни компании“, заяви конгресменката от Републиканската партия във Флорида Мария Елвира Салазар в скорошно интервю за Fox Business.
„Американските компании могат да влязат и да поправят всички петролни тръби, целите платформи и всичко, което е свързано с петрола и производните му.“
Тръмп изглежда възприемчив за подобни аргументи. Той водеше кампанията си под лозунга „пробивай, бейби, пробивай“ (“drill, baby, drill”) и последователно настояваше за разширяване на петролното производството, което според него би довело за по-ниски цени за американците.
Но що се отнася до Венецуела, Белият дом твърди, че основната му загриженост е наркотрафикът и това, което администрацията определя като нелегитимност на управлението на Мадуро.
Попитана в четвъртък дали действията на САЩ в региона са мотивирани от наркотици или от петрол, прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит заяви, че администрацията е фокусирана върху „много неща“. Тя подчерта, че спирането на потока от незаконни наркотици към САЩ е приоритет „номер едно“.
Клейтън Сийгъл, старши сътрудник по енергийна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания, казва, че приема подобни изявления „до голяма степен за чиста монета“.
Той посочва дългогодишния интерес към региона от страна на ключови фигури като държавния секретар Марко Рубио.
„Просто не съм видял подкрепящи доказателства, че петролът е в центъра на техните амбиции“, казва той.
Интересите на САЩ във Венецуела
Това не означава, че американските компании не биха проявили интерес. В момента Chevron е единственият американски петролен производител, който все още работи във Венецуела, след като получи лиценз при бившия президент Джо Байдън през 2022 г, въпреки действащите санкции.
Администрацията на Тръмп удължи още едно освобождаване за компанията тази година, макар че отмени изключенията за други фирми, като испанската Repsol, в опит да ограничи финансовите потоци към режима на Мадуро.
Днес Chevron осигурява около една пета от петролното производство на Венецуела. Анализаторите смятат, че компанията е сред най-добре позиционираните да се възползват, ако САЩ започнат да премахват ограниченията върху търговията с Венецуела.
Американските рафинерии, особено тези по брега на Мексиканския залив, също имат интерес към „по-тежкия“ вид суров петрол, който Венецуела произвежда. Той е по-евтин и следователно по-изгоден за преработка.
„През последните години за рафинериите на брега на Мексиканския залив беше проблем, че Венецуела е под санкции и намалява производството, защото това означава по-малко наличен тежък суров петрол“, казва Мат Смит, петролен анализатор в Kpler. „Дори да не участваха в добива, те биха били ентусиазирани купувачи.“
Какви са предизвикателствата?
Макар че увеличаването на венецуелския износ би могло да помогне за понижаване на цените в САЩ, анализаторите подчертават, че това би отнело време, тъй като настоящото производство е твърде ограничено, за да окаже бърз ефект. А възстановяването на петролния сектор на Венецуела до предишните му мащаби би било изключително трудно.
Според скорошен доклад на Wood Mackenzie, по-добро управление и умерени инвестиции биха могли да увеличат производството до около два милиона барела дневно в рамките на две години. Но експертите предупреждават, че за по-съществено нарастване ще са необходими десетки милиарди долари – и вероятно цяло десетилетие. Те отбелязват и други възможни пречки, като членството на Венецуела в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).
Допълнителен риск са перспективите за глобалното търсене на петрол, което постепенно отслабва, според Дейвид Оксли, главен икономист по климата и стоките в Capital Economics.
„Търсенето на петрол няма да се срине, но вече не расте както преди. Очакваме да започне да намалява към края на 30-те години на 21-ви век.“, казва той.
„Всеки, който инвестира във венецуелския петролен сектор, трябва да се запита дали това е разумно.“
Дори ако Мадуро бъде свален или американските ограничения отпаднат, Оксли смята, че не е ясно доколко компаниите биха били готови да вложат време и средства, необходими за възстановяване на добива.
„Що се отнася до петрола, ще са нужни огромни инвестиции – със сигурност милиарди“, казва той, „Пробивай, бейби, пробива“ звучи добре, но частните компании ще го направят само ако е печелившо.“
