В България вече съществува реален капацитет за подготовка за повторна употреба и рециклиране на текстил. В страната работят няколко професионални сортировъчни центъра с общ капацитет над 35 000 тона годишно, с модерно оборудване и екипи от обучени сортировачи, чиито умения са от ключово значение за ефективността на процеса. Това заяви пред БТА Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ).
„България разполага както с инфраструктура, така и с експертиза, за да даде „втори живот“ на значително по-голямо количество текстил. Основното ограничение днес не е липсата на капацитет, а недостатъчното разделно събиране и липсата на ясна регулаторна рамка, която да насочи българските текстилни отпадъци към тези съществуващи решения“, изтъкна Желева по повод Директива 2025/1892, въвеждаща нови правила на Европейския съюз за намаляване на отпадъците от текстил и храни.
Събраният текстил преминава през детайлно ръчно сортиране, при което дрехите се разделят по вид, качество и други показатели и се оценява тяхната годност за повторна употреба – най-екологичният начин за удължаване на жизнения цикъл на текстилните продукти.
„В зависимост от качеството на входящата суровина между 50% и 70% от дрехите могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Текстилът, който не е годен за повторна употреба, но подлежи на рециклиране, се разделя по видове материи и се използва за производство на индустриални почистващи кърпи, влакна за нови изделия или продукти от нетъкан текстил. Частите, които не могат да бъдат рециклирани поради смесен състав или наличие на нетекстилни елементи, се оползотворяват енергийно“, уточни Желева.
По данни на БАКТ през 2024 г. в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени. През 2023 г. количествата са били около 6500 тона, което показва нарастване както на събираните обеми, така и на обществената ангажираност. От текстила, събран чрез контейнерите за разделно събиране, обичайно поне 70% се подготвя за повторна употреба или се рециклира, като повторната употреба остава приоритет с най-висока екологична стойност.
По предварителни данни до края на септември 2025 г. са събрани над 6000 тона текстил, което показва, че гражданите продължават активно да използват съществуващите системи, въпреки икономическите и регулаторните затруднения пред сектора.
„Важно е обаче да се подчертае, че въпреки задължението на всички държави членки на ЕС от 1 януари 2025 г. да осигурят разделно събиране на текстил на национално ниво, това изискване все още не е въведено в България. Липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото функциониране на системите за разделно събиране на текстил“, казва изпълнителният директор на БАКТ.
В България годишно се генерират около 100 000 тона текстилни отпадъци. Разделно събраните количества представляват едва около 8% от общия обем.
„Това означава, че над 90% от текстилните отпадъци продължават да се изхвърлят в смесения битов отпадък и в крайна сметка се депонират или изгарят, без възможност за повторна употреба или рециклиране. От гледна точка на кръговата икономика това е сериозна загуба на ресурси, тъй като голяма част от този текстил е годен за повторна употреба или поне за материално оползотворяване, тоест годен да бъде преработен в суровина, вместо да бъде изхвърлен“, посочва Желева.
Нужда от дългосрочни механизъм и рамка
На практика действащите в момента системи са доброволни партньорства между компаниите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и отделни общини, без национално покритие и без гарантиран дългосрочен механизъм за финансиране, посочи още тя
„През 2025 г., на фона на общата криза в сектора на повторната употреба и рециклирането на текстил в Европа, компаниите неколкократно алармираха общините и Министерството на околната среда и водите, че без ясна регулация и финансова подкрепа тези системи не могат да бъдат устойчиви. В някои по-малки общини контейнерите за текстил бяха премахнати. Показателно е обаче, че гражданите вече възприемат разделното събиране на текстил като необходима услуга – след премахването на контейнерите в редица населени места започнаха запитвания и сигнали от хората. Това ясно показва, че общественото очакване изпреварва нормативната рамка и че е необходима законодателна намеса, за да се осигури устойчиво, национално решение“, посочва Желева.
Според нея в момента в България липсва ясна и цялостна нормативна рамка, която да определя отговорностите и задълженията на участниците във връзка с разделното събиране на текстил. Това поставя под сериозен риск съществуващите системи, които функционират на доброволен принцип, и възпрепятства тяхното развитие и разширяване на национално ниво.
За изпълнителния директор на БАКТ ключовата стъпка е въвеждането на принципа на разширената отговорност на производителя за текстил чрез приемане на специална наредба, съобразена с Рамковата директива за отпадъците. Бъдещата регулация следва да определи ясни цели за разделно събиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране, да въведе изисквания за качество, проследимост и екологични стандарти и да гарантира прозрачност и равнопоставеност при управлението на организациите по оползотворяване.
„За да може тази наредба да бъде качествено подготвена, обществено обсъдена и коректно въведена, е необходимо паралелно да се осигури законодателна яснота относно начина по който общините могат да финансират системите за разделно събиране на текстил до реалното въвеждане на РОП. В България вече има компании с дългогодишен практически опит, изграден капацитет, логистични мрежи и ноу-хау в управлението на текстилни потоци. Вместо да се изграждат системи „от нулата“, бъдещата рамка за РОП следва да стъпи върху съществуващите решения и работещи модели, като гарантира тяхната финансова устойчивост и национално покритие“, обобщава Сирма Желева.
