Взаимосвързан, обхващащ цялото общество и всички правителства, подход за преструктуриране на икономиката и околната среда остава единственият ни избор на фона на ескалиращата заплаха от изменението на климата. Това е предупреждението в доклада „Глобална екологична перспектива 7“ на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) „Бъдеще, което ние избираме“, който призовава за глобална промяна в посоката, за да се осигури здрава планета и просперитет за всички, предава Евронюз. Изготвен от 287 учени от 82 държави, анализът подробно описва опустошителните последици от изменението на климата, освен ако нациите не се обединят, за да трансформират системи като енергийната и хранителната.
Глобална промяна
„Ако решим да останем по сегашния път – захранване на икономиките ни с изкопаеми горива, добив на девствени ресурси, унищожаване на природата, замърсяване на околната среда – щетите ще се натрупат“, алармира изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен.
Докладът предупреждава, че изменението на климата ще намали с 4% годишния световен БВП до 2050 г., ще отнеме живота на милиони и ще увеличи принудителната миграция.
Ако не се обърне внимание на „взаимосвързаната криза на изменението на климата“, измирането на тропическите гори на Амазонка и сриването на ледените покривки също ще станат почти реалност, докато наличието на храна ще намалее и ще бъдат загубени стотици милиони хектари природни земи.
Въпреки това, с подходящи нива на инвестиции, около девет милиона преждевременни смъртни случая до 2050 г. биха могли да бъдат избегнати, като по-голямата част от тях се дължат на намаленото замърсяване на въздуха.
Смята се, че 200 милиона души също ще бъдат извадени от крайната бедност, докато 300 милиона души ще имат достъп до безопасно управлявани водни източници.
В доклада се добавя, че макар това да е свързано със значителни първоначални разходи, глобалните макроикономически ползи от този път ще започнат да се проявяват през 2050 г. и ще нараснат до 20 трилиона долара годишно до 2070 г.
Как светът може да инвестира в действия за климата?
„Това ново пътуване започва с преминаване отвъд БВП като мярка за икономическо благополучие“, казва Андерсен.
Учените твърдят, че приобщаващите показатели, които също така проследяват здравето на човешкия и природния капитал, са много по-ефективни, когато става въпрос за насочване на икономически и бизнес решения.
Те също така призовават за преход към модели на кръгова икономика, които намаляват материалния отпечатък, както и за бърза декарбонизация на енергийната система. Това би изисквало преход от изкопаеми горива, най-големият фактор за парникови газове, което няма да е лесно.
По-рано тази година големите петролни държави блокираха пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива, включена в окончателното споразумение на COP30, което означава, че пътят към по-зелено енергийно бъдеще сега е извън компетенциите на ООН.
Преминаването към устойчиви диети, намаляването на отпадъците, подобряването на селскостопанските практики и разширяването на защитените зони, като същевременно се възстановяват деградиралите екосистеми, също са определени като ключови двигатели на промяната.
„Промяната винаги е трудна, още повече когато е в такъв мащаб. Но промяната е неизбежна. Пред човечеството има две бъдеща. Нека изберем правилното“, обобщава Андерсен.
