Учени отправиха спешно предупреждение, че някои от синтетичните химикали, които са в основата на настоящата хранителна система, водят до увеличаване на нивата на рак, неврологични заболявания и безплодие, като същевременно подкопават основите на глобалното селско стопанство, предава Гардиън.
Здравната тежест от фталати, бисфеноли, пестициди и „вечни химикали“ на перфенолните мастни киселини (PFAS) възлиза на до 2,2 трилиона долара годишно – приблизително колкото печалбите на 100-те най-големи публично търгувани компании в света, според нов доклад.
Повечето щети върху екосистемите остават неоценени, казват те, но дори само отчитането на екологичните въздействия, като се вземат предвид селскостопанските загуби и спазването на стандартите за безопасност на водата за PFAS и пестициди, предполага допълнителни разходи от 640 милиарда долара. Съществуват и потенциални последици за човешката демография, като анализът заключава, че ако излагането на ендокринни разрушители като бисфеноли и фталати продължи с настоящите темпове, може да има между 200 милиона и 700 милиона по-малко раждания между 2025 и 2100 г.
Докладът е дело на десетки учени от организации, включително Института за превантивно здраве, Центъра за екологично здраве, Chemsec и различни университети в САЩ и Великобритания, включително Университета в Съсекс и Университета Дюк. Той е ръководен от основен екип от Systemiq, компания, която инвестира в предприятия, насочени към изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие и Парижкото споразумение за изменението на климата.
Авторите казват, че са се фокусирали върху четирите изследвани химични типа, защото те са сред най-разпространените и най-добре проучени в световен мащаб, с убедителни доказателства за вреда за човешкото и екологичното здраве.
Време за събуждане
Един от членовете на екипа, Филип Ландриган, педиатър и професор по глобално обществено здраве в Бостънския колеж, нарече доклада „събуждане“.
„Светът наистина трябва да се събуди и да направи нещо по отношение на химическото замърсяване. Бих казал, че проблемът с химическото замърсяване е също толкова сериозен, колкото и проблемът с изменението на климата“, казва той.
Излагането на хора и екосистеми на синтетични химикали се е увеличило рязко след края на Втората световна война, като производството на химикали се е увеличило повече от 200 пъти от 50-те години на миналия век насам и в момента на световния пазар има над 350 000 синтетични химикала.
Преди три години изследователи от Стокхолмския център за устойчивост (SRC) стигнаха до заключението, че химическото замърсяване е преминало „планетарна граница“ – точката, в която промените, причинени от човека на Земята, я изтласкват извън стабилната среда от последните 10 000 години – периода, в който се е развила съвременната човешка цивилизация.
За разлика от фармацевтичните продукти, има малко предпазни мерки за тестване на безопасността на промишлените химикали, преди да бъдат пуснати в употреба, и малко наблюдение на техните ефекти, след като бъдат пуснати в употреба. Някои от тях са установени като катастрофално токсични за хората, животните и екосистемите, оставяйки правителствата да поемат сметката.
Неограничени вреди
Този доклад оценява въздействието на четири семейства синтетични химикали, ендемични в световното производство на храни. Фталатите и бисфенолите се използват често като пластмасови добавки, влагат се в опаковки за храни и ръкавици за еднократна употреба, използвани при приготвянето на храна.
Пестицидите са в основата на индустриалното земеделие, като големи монокултурни ферми пръскат хиляди галони върху културите, за да унищожат плевели и насекоми, а много култури се третират след прибиране на реколтата, за да запазят свежестта си.
PFAS се използват в материали, предназначени за контакт с храни, като например хартия за печене, кутии за пуканки и кутии за сладолед, но също така се натрупват в околната среда до такава степен, че попадат в храната чрез замърсяване на въздуха, почвата и водата.
Всички те са свързани с вреди, включително ендокринни (хормонални) нарушения, ракови заболявания, вродени дефекти, интелектуални увреждания и затлъстяване.
Ландриган казва, че по време на дългата си кариера в детското обществено здравеопазване е наблюдавал промяна в условията, засягащи децата.
„Количеството заболявания и смъртни случаи, причинени от инфекциозни заболявания като морбили, скарлатина, коклюш, са намалели значително. За разлика от това, има невероятно увеличение на честотата на незаразните заболявания. И разбира се, няма един-единствен фактор. Доказателствата са много ясни, че нарастващото излагане на стотици, може би дори хиляди произведени химикали е много важна причина за заболявания при децата“, посочва той.
Най-тревожни са химикалите, които увреждат развиващия се мозък на децата и по този начин ги правят по-малко интелигентни, по-малко креативни и по-малко способни да дават нещо на обществото през целия си живот.
„И вторият клас химикали, за които наистина се притеснявам, са химикалите, нарушаващи ендокринната система. Бисфенолът е класическият пример, който попада в телата на хората на всяка възраст, уврежда черния дроб, променя метаболизма на холестерола и води до повишен серумен холестерол, повишено затлъстяване, повишен диабет и вътрешно увеличаване на честотата на сърдечни заболявания и инсулт“, обяснява Ландгран.
На въпроса дали докладът е можел да разгледа отвъд изследваните групи химикали, той отговоря:
„Бих казал, че те са само върхът на айсберга. Те са сред много малкия брой химикали, може би 20 или 30, за които наистина имаме солидна токсикологична информация. Това, което ме плаши адски много, са хилядите химикали, на които всички сме изложени всеки ден, за които не знаем нищо. И докато един от тях не причини нещо очевидно, като например раждането на деца с липсващи крайници, ще продължим безсмислено да се излагаме.“
