През октомври 2023 г. лидери, учени и политици от три от най-големите тропически горски региони – Амазонка, Конго и Борнео-Меконг – се събраха в Бразавил, столицата на Република Конго. Целта им беше да обсъдят един жизненоважен въпрос: как да бъдат спасени последните големи тропически гори на планетата от ускоряващото се унищожение.
За присъстващите темата беше екзистенциална. Но, за тяхно разочарование, извън региона почти никой не им обърна внимание, предава Guardian.
„Имаше много малко признание, че това се случва извън басейна на река Конго“, казва проф. Саймън Луис, преподавател в Университета в Лийдс и Университетския колеж в Лондон и съпредседател на Научната инициатива за басейна на река Конго (CBSI). „Това не успя да се превърне в конференция с реални политически предложения за по-добри инвестиции в региона.“
Белите дробове на Африка
Въпреки че е втората по големина дъждовна гора на Земята и един от най-важните въглеродни абсорбатори, басейнът на река Конго остава дъждовната гора, забравена от света и пренебрегвана в глобалните климатични дебати и финансиране.
Простиращ се на територията на шест държави в Централна Африка и дом на около 130 милиона души, басейнът често е наричан „белите дробове на Африка“. Огромните му зелени корони приютяват хиляди редки видове.
„Той има около 10 000 растителни вида, като 30% от тях се срещат единствено тук“, казва д-р Ядвиндер Малхи, водещ еколог от Оксфордския университет.
За разлика от Амазонка, горите на Конго остават до голяма степен непокътнати – дом на застрашени животни като горски слонове, окапи, планински горили и бонобо.
Значението на басейна се простира далеч отвъд неговите граници. Валежите, които се формират тук, захранват основните речни системи в цяла Африка, поддържайки живота чак до Сахел.
„Африка е предимно сух континент“, казва Малхи. „Този извор на вода в сърцето на континента циркулира и достига чак до Нил, като поддържа живота на милиони хора.“
Последният голям въглероден резервоар
Докато натискът от дърводобива и минното дело расте, голяма част от гората все още остава недокосната. Затова басейнът на река Конго се смята за последната голяма тропическа гора, която продължава да бъде силен приемник на въглерод – с достатъчно дървета, способни да абсорбират повече въглерод, отколкото отделят.
„Това е, в което вярваме“, казва проф. Саймън Луис. „Но ни липсват актуални данни, за да потвърдим дали това все още е така. Знаем, че в Амазонка темповете на абсорбиране на въглерод са спаднали през последното десетилетие, но не сме сигурни какво се случва в Конго.“
В доклад, публикуван в началото на климатичната конференция Cop30 в Белем, Научният панел за басейна на Конго установява, че регионът абсорбира около 600 милиона тона въглероден диоксид годишно. Тази способност обаче намалява заради ускоряващото се обезлесяване.
„Надяваме се това да привлече международно внимание и подкрепа за най-важната, но най-слабо проучена тропическа гора на Земята“, заяви проф. Бонавенчър Сонке, съпредседател на панела.
Финансовият дисбаланс
Въпреки признатото значение, финансирането за басейна на Конго остава значително по-ниско от това за другите големи тропически гори. Доклад, на Центъра за международни изследвания в областта на горите и световното агролесовъдство (CIFOR-ICRAF) показва, че между 2008 и 2022 г. трите основни региона на тропическите гори в света са получили общо 20 милиарда долара международно финансиране. От тях 9,3 милиарда долара (47%) са отишли за басейна на Амазонка, 7,4 милиарда долара (37%) за Югоизточна Азия и едва 3,2 милиарда долара (16%) за Конго.
Германия е най-големият донор за Централна Африка през този период, предоставяйки 24% от общото финансиране, следвана от Глобалния екологичен фонд (12%), Световната банка (9,4%) и САЩ (8,8%). Повечето средства са насочени към опазване на биоразнообразието (30%) и екологична политика (27%), докато за научни изследвания са отделени едва 0,1%.
„Страните от басейна не поставят изследванията като приоритет“, казва д-р Ричард Суфо Канкеу, учен в CIFOR-ICRAF и един от авторите на доклада.
Резултатът е сериозна пропаст в научното разбиране. Проучване от 2023 г., показва около 2000 публикувани академични статии за Конго, в сравнение с над 10 000 за Амазонка.
„Имаме критична екосистема, но просто няма достатъчно местни учени, които да я изучават“, казва Лий Уайт, почетен професор в Университета в Стърлинг и бивш министър на околната среда в Габон.
Той и Луис препоръчват страните от региона да обучат поне 1000 докторанти през следващото десетилетие, за да укрепят местната експертиза.
Но сега е необходимо и по-добро финансиране.
„Не можем да чакаме 10 години“, настоява проф. Рафаел Чиманга от Университета в Киншаса. „Това трябва да започне сега – чрез мобилизиране на човешки ресурси и привличане на финансиране. Не ни трябват само красиви речи на срещи на върха.“
Корупция и предизвикателства
Част от причината за липсата на ресурси се крие в трайното възприемане на региона като „сърцето на мрака“ – образ наложен от писателя Джоузеф Конрад. „Централна Африка има репутацията на място на корупция и нестабилност.“
Корупцията е сериозен проблем в региона, особено в Демократична република Конго (ДРК), но често се използва и като удобно извинение за липсата на инвестиции.
Министърът на околната среда на Република Конго, Арлет Судан-Нонолт, описва тази гледна точка като „дървото, което крие гората“, добавяйки: „Много е лесно и мързеливо да се каже, че африканците са корумпирани.“
Освен репутацията, пред региона стоят реални пречки – проблеми със сигурността, липса на инфраструктура и ограничен капацитет. ДРК, която притежава около 60% от тропическите гори на басейна, преживява периодични конфликти вече повече от три десетилетия.
„Това не е просто въпрос на нестабилност“, подчертава Судан-Нонолт. „Трябва да търсим начини за създаване на устойчив икономически растеж.“
Басейнът на Конго често е наричан последната линия на защита на човечеството срещу климатичния срив, причинен от човека. Въпреки това обезлесяването в региона започва да се ускорява.
„Това е последната граница на изменението на климата“, казва министърът. „Подкрепата за басейна на река Конго не е благотворителност. Става дума за признаване на неговата роля в защитата на Земята като въглероден резервоар. Хората от басейна на Конго са затегнали коланите, за да може светът да диша – а ние не получаваме никакво обезщетение.“
