Европейската комисия обяви списък с 235 трансгранични енергийни проекта, които рискуват да удължат използването на изкопаеми горива, въпреки че се възползват от достъп до финансиране от ЕС за климата, предава Евронюз.
Поне 100 проекта за водородна инфраструктура отговарят на условията за получаване на финансиране съгласно закона на блока за развитие на трансгранична енергийна инфраструктура.
Активисти обаче твърдят, че повече от 90% от тези проекти са подадени от оператори на газопреносни системи, което противоречи на преразглеждането на закона от 2022 г., предназначено да съгласува енергийните и климатичните цели на ЕС-27.
Общата инвестиция за тези проекти надхвърля 80 милиарда евро, без значителните субсидии, необходими за създаване на търсене на водород. Експертите предупреждават, че проектите за тръбопроводи ще бъдат много скъпи и е вероятно в крайна сметка да транспортират природен газ.
Някои от тях включват планирана мрежа от водородни тръбопроводи, свързващи множество страни, включително Нидерландия, Белгия, Германия, Франция, Испания и Португалия, за да се улесни транспортирането на водород. Други проекти свързват региони на Централна и Югоизточна Европа, включително Румъния, Гърция и България.
Организации на гражданското общество, включително Food & Water Action Europe, CEE Bankwatch Network и няколко други, твърдят, че създалата се ситуация показва как стари проекти за тръбопроводи за изкопаеми горива сега се представят като „готови за водород“.
„Без надеждни доставки на възобновяем водород на хоризонта, тези тръбопроводи, ако някога бъдат построени, вероятно ще пренасят водород на базата на изкопаеми горива в продължение на години, като същевременно ще получават публични средства, предназначени за енергийния преход“, се казва в съвместно изявление на групата на гражданските общества.
Глигор Радечич, лидер на кампанията в CEE Bankwatch Network, също постави под въпрос надеждността на процеса на подбор за тези трансгранични проекти и неговите последици за усилията за декарбонизация на Европа.
„Процесът все още предоставя централна роля на ENTSOG, индустриален орган, представляващ самите компании, които могат да се възползват от този специфичен статус. Този присъщ конфликт на интереси подкопава доверието в системата“, посочва Радечич.
Стремежи срещу пазарни нужди
Доклад от 2024 г. на енергийните регулатори на блока, ACER, предупреждава, че настоящите планове за водородна мрежа са изградени върху „стремежи, а не върху конкретни пазарни нужди“, което увеличава риска от свръхинвестиции и недостатъчно използвана инфраструктура, за която в крайна сметка гражданите ще плащат.
Джордж Верберг, бивш изпълнителен директор на нидерландския мрежов оператор Gasunie и бивш президент както на Eurogas, така и на Международния газов съюз, сподели подобни опасения, заявявайки, че икономическата перспектива на плановете на ЕС за водородна инфраструктура просто не е оправдана.
„Много от тръбопроводите в този списък са съществуващи тръбопроводи за природен газ, с намерението да бъдат пренасочени за транспорт на водород. Ценовите последици от това, за да стане безопасно и функционално ефективно, биха били несъразмерни“, смята Верберг.
Той добавя още, че оценките за разходите за модернизация на тръбопроводите от газовите компании са твърде оптимистични.
„При ниска пазарна готовност, инвестициите в водородни тръбопроводи на дълги разстояния са преждевременни“, казва Верберг, добавяйки, че подобно начинание ще увеличи допълнително разходите за необходимия енергиен преход, увеличавайки риска гражданите или данъкоплатците да загубят доверие в политиката на ЕС за енергиен преход.
Вместо това той препоръча на политиците да предприемат по-премерен, регионален подход към водородната инфраструктура, започвайки с локализирани индустриални клъстери, където търсенето и предлагането могат да бъдат съчетани бързо.
Подобни опасения бяха изразени от Пол Мартин, съосновател на Коалицията за водородна наука и водещ автор на доклад от 2024 г., в който се разглеждат предизвикателствата пред използването на системата за природен газ за водород.
Той твърди, че бавното развитие, което затруднява пазара на водород, прави нереалистично да се очаква тези тръбопроводи да транспортират възобновяем водород.
„Повечето проекти в най-добрия случай планират да транспортират водород, произведен от изкопаеми горива, а не зелен водород, произведен от възобновяема енергия“, казва Мартин.










