Отдалеченото нефтено находище „Нини“ в Северно море е било използвано дълги години за добив на изкопаеми горива. Сега обектът получава втори живот като средство за трайно съхранение на затоплящия планетата въглероден диоксид под морското дъно. В процес, който почти обръща добива на петрол, химическият гигант INEOS планира да инжектира втечнен CO2 дълбоко в изчерпани нефтени резервоари на 1800 метра под морското дъно, предава Евронюз.
Когато проектът, наречен Greensand Future, започне търговски операции следващата година, се очаква да се превърне в първото напълно функциониращо офшорно място за съхранение на CO2 в Европейския съюз. Еколозите казват, че улавянето и съхранението на въглерод, известно още като CCS, играе роля в справянето с изменението на климата, но не трябва да се използва като извинение от индустриите, за да избегнат намаляването на емисиите.
Бъдещи планове
Мадс Гаде, главен изпълнителен директор на INEOS Energy Europe, казва, че първоначално Greensand ще започне да съхранява 363 000 метрични тона CO2 годишно, като до 2030 г. обемът ще се увеличи до 7,3 милиона метрични тона годишно.
„Дания има потенциала да съхранява повече от няколкостотин години собствени емисии. Ние сме в състояние да създадем индустрия, в която можем да подкрепим Европа в действителното съхранение на голяма част от CO2 тук“, посочва Гаде.
Greensand е сключила споразумения с датски инсталации за биогаз за заравяне на уловените им въглеродни емисии в изчерпаните резервоари на находището Нини. В пристанището Есберг, на западния бряг на датския полуостров Ютланд, се изгражда CO2 терминал, който временно съхранява втечнения газ.
Климатично решение
Поддръжниците на технологията за улавяне на въглерод твърдят, че това е климатично решение, защото може да премахне парниковия газ, който е най-големият двигател на изменението на климата, и да го зарови дълбоко под земята.
Те отбелязват, че Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC), водещата световна организация от климатолози, е заявила, че технологията е инструмент в борбата срещу глобалното затопляне.
ЕС е предложил разработването на най-малко 227 милиона метрични тона съхранение на CO2 годишно до 2040 г., като част от плановете за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.
Според Гаде улавянето и съхранението на въглерод е едно от най-добрите средства за намаляване на емисиите.
„Не искаме да деиндустриализираме Европа. Вместо това искаме да имаме няколко инструмента за декарбонизация“, казва той.
Ограничения и критики
Въпреки че по света има много съоръжения за улавяне на въглерод, технологията е далеч от необходимия мащаб, понякога използва енергия от изкопаеми горива в работата си и улавя само малка част от световните емисии.
Проектът Greensand има за цел да приема до 7,3 милиона метрични тона CO2 годишно до 2030 г. Международната агенция по енергетика съобщава, че близо 34,5 милиарда метрични тона CO2 са били емитирани в световен мащаб миналата година.
Екологичните активисти твърдят, че CCS е използван като извинение от индустриите за забавяне на намаляването на емисиите.
„Бихме могли да въведем CCS в онези много малко сектори, където емисиите са наистина трудни или невъзможни за намаляване. Но когато почти всички сектори в обществото казват, че трябва просто да улавяме емисиите и да ги съхраняваме, вместо да намаляваме емисиите – това е проблем“, каза Хелене Хагел, ръководител на отдела за климатична и екологична политика в Greenpeace Denmark.
