Преходът от изкопаеми горива бързо се превръща в ключова тема на COP30, тъй като разгорещените преговори наближават последния си час. Въпреки нарастващите инвестиции в сектора на чистата енергия, експертите предупреждават, че напредъкът към бъдеще без изкопаеми горива „не се случва достатъчно бързо“ – като глобалните емисии продължават да се покачват, предава Евронюз.
Разработването на пътна карта, която управлява прехода по справедлив начин, като се обърне внимание на достъпа до енергия и икономическата зависимост, обаче се оказва предизвикателство. И така, ще успее ли COP30 най-накрая да създаде този толкова важен документ?
Отказ от изкопаемите горива – график
На COP28 в Дубай почти 200 държави се съгласиха да се откажат от изкопаемите горива в енергийните си системи по „справедлив, организиран и безпристрастен начин“, за да постигнат нетна нула до 2050 г. – въпреки че не бяха принудени да предприемат никакви конкретни действия.
Това беше първият текст на COP, който спомена глобално отклонение от използването на изкопаеми горива. Напредъкът обаче беше спрян на COP29 в Азербайджан, когато страните не успяха да постигнат споразумение за включване на ясни препратки как ще се направи това.
Отслабените позиции предизвикаха недоволство сред природозащитниците, които твърдят, че страните, зависими от изкопаеми горива, „отстъпват“ от предишни дискусии.
Това прави създаването на пътна карта за чиста енергия една от най-спорните теми на COP30 – и времето за окончателно споразумение в Белем бързо изтича.
На 19 ноември бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва постави пътната карта за преход от изкопаеми горива обратно в епицентъра на климатичните преговори.
„Трябва да покажем на обществото, че искаме това, без да налагаме нищо на никого, без да определяме крайни срокове за всяка страна да решава какво може да направи в рамките на собственото си време, в рамките на собствените си възможности. Трябва да започнем да мислим как да живеем без изкопаеми горива“, каза той.
Въпреки че постепенното премахване на изкопаемите горива първоначално не беше в официалния дневен ред на COP30, с напредването на срещата на върха се наблюдава нарастващ политически импулс около въпроса.
На 18 ноември министри от над 20 държави свикаха пресконференция, водена от Дания, за да отправят съвместен призив окончателното споразумение на срещата на върха да включва ангажимент за разработване на пътна карта за преход от изкопаеми горива.
Досега коалицията обхваща над 80 държави, включително индустриализирани държави като Обединеното кралство, Германия и Нидерландия, както и развиващи се страни като Колумбия, Кения и уязвими тихоокеански островни държави.
Къде е позицията на Европа?
Настоящите поддръжници на пътната карта включват много европейски държави като Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.
На пресконференция в сряда еврокомисарят по климата Вопке Хукстра призова страните да засилят амбицията си, заявявайки, че „се приближаваме опасно до разрушителни повратни точки“.
„Идеята ни харесва много. Дали ще я наречем пътна карта или ще използваме различна формулировка е второстепенно“, подчерта той.
Въпреки че все още не е подкрепил официално пътната карта, ЕС представи предложение, призоваващо за стартиране на по-широка енергийна пътна карта на COP30, която да включва преход от изкопаеми горива.
Съюзът изисква настоящите и встъпващите в длъжност председателства на COP непрекъснато да разработват пътната карта, както и да предоставят годишен обобщаващ доклад. Също така ЕС насърчава всички страни да ускорят прилагането на глобалните усилия от резултата от COP28, в съответствие с Парижкото споразумение.
Обединеното кралство също така гласовито подкрепи пътна карта за преход от изкопаеми горива. Ед Милибанд, държавният секретар на Обединеното кралство по енергетика и изменение на климата, заяви, че въпросът не може да бъде „заметен под килима“.
„Имаме възможност да направим COP30 значимо събитие в момента, в който придвижим напред това, което се договорихме на COP28. Действията, които предприемаме в Обединеното кралство, за да не издаваме нови лицензи за нефт и газ, са свързани с климата, енергийната сигурност и разходите. По-сигурният вариант за нас са евтините, чисти възобновяеми енергийни източници“, заяви той.
Много южноамерикански страни като Чили, Колумбия, Перу и Бразилия подкрепиха пътната карта, както и държави от Океания и Карибите.
Кои страни вероятно ще оспорят пътната карта?
Въпреки че се очаква повече поддръжници да се присъединят към призива за пътна карта, ясно е, че не всяка страна ще бъде съгласна. Споразуменията се постигат с консенсус на конференцията на ООН за климата, което прави съгласието на близо 200-те страни жизненоважно.
САЩ, най-големият исторически фактор за глобалните емисии на парникови газове, отсъстват от COP30, докато Канада, която продължава да одобрява разширяването на изкопаемите горива, все още не е показала подкрепа.
Огромна празнота в подкрепата се извисява над Близкия изток, където опасенията са, че богати на изкопаеми горива държави като Саудитска Арабия ще се противопоставят. В момента липсва подкрепа от Азия, докато Япония се фокусира върху замяната на производството на електроенергия от изкопаеми горива с декарбонизирани алтернативи, използващи водород и амоняк.
Императив за обществено здраве
Призивът за отказ от изкопаемите горива не идва само от природозащитници и е описан като „императив за обществено здраве“ от лекари, медицински сестри и студенти по здравеопазване и медицина, представляващи милиони работници по целия свят.
На пресконференция на COP30 експерти заявихат, че преходът от изкопаеми горива е най-бързата намеса в общественото здравеопазване, която може да спаси животи от множество заболявания, свързани със замърсяването.
Лидерите в здравеопазването подчертаха нов доклад, озаглавен „От люлката до гроба“ от Глобалния алианс за климат и здраве, който установява, че бременните жени, изложени на замърсяване с изкопаеми горива, са изложени на по-висок риск от преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и вродени аномалии, докато децата са по-склонни да страдат от заболявания като астма и респираторни инфекции.
„Всяка година забавяне означава повече астматични пристъпи, повече сърдечно-съдови спешни случаи, повече ракови заболявания и повече преждевременни смъртни случаи – всички те предотвратими. Преходът от изкопаеми горива не е просто добра климатична политика – това е животоспасяваща здравна политика. Всяко забавяне означава повече предотвратими заболявания и повече предотвратими смъртни случаи“, посочва д-р Джо Випод, бивш президент на Канадската асоциация на лекарите за околна среда (CAPE).
