Група държави призовават за споразумение на ООН за утрояване на сумата, предназначена за предотвратяване на последиците от глобалното затопляне, тъй като климатичната криза продължава да се изостря, а финансирането за адаптация изостава още повече, предава Политико.
Ходът за увеличаване на финансирането за адаптация до 120 милиарда долара годишно на климатичните преговори на COP30 идва в момент, когато богатите държави намалиха международната помощ, а президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе стъпки за оттегляне на страната от Парижкото споразумение, което възпрепятства глобалните усилия за вливане на допълнителни средства в действията по отношение на климата.
Дори преди Тръмп да встъпи в длъжност, държавите по света имаха нестабилна история на изпълнение на финансовите си ангажименти за намаляване на замърсяването и предлагане на безлихвено финансиране за защитна инфраструктура, селско стопанство и екосистеми.
„Адаптацията трябва да премине от неясни стремежи към конкретни действия. Тя изисква силни цели, подкрепени от финансиране, трансфер на технологии и изграждане на капацитет“, заяви министърът на климата и околната среда на Сиера Леоне Дживо Абдулай.
Сиера Леоне е сред групата от най-слабо развити страни, малки островни държави и африкански държави, които се опитват да увеличат финансирането за проекти, които могат да защитят хората, имуществото и реколтата от бури, суша и екстремни горещини. Въпросните нации също така работят за постигане на съгласие по набор от показатели, които измерват ефективността на финансирането за адаптация – нещо, което се използва от години за насърчаване на средства за намаляване на замърсяването на климата.
Преговарящите и служителите казват, че финансирането за адаптация е по-важно, тъй като температурите рискуват да надхвърлят границата от 1,5 градуса – най-амбициозната цел на Парижкото споразумение.
Призивът за утрояване на средствата за адаптация би се основавал на ангажимента от 2021 г. на богатите страни да предоставят на по-бедните страни 40 милиарда долара финансиране за адаптация до 2025 г. Неотдавнашен доклад на ООН прогнозира, че тази цел няма да бъде постигната. В него се установява, че 26 милиарда долара финансиране за адаптация са постъпили в страните през 2023 г., което е малка част от 310-те милиарда долара, от които ООН изчислява, че страните ще се нуждаят всяка година до 2035 г.
Проблеми с финансирането на климата
Ходът идва година след като страните се споразумяха за неясен ангажимент за увеличаване на финансирането за климата от 100 милиарда на 300 милиарда долара годишно до 2035 г. – за намаляване на замърсяването и засилване на адаптацията. Страните казват, че трябва да е ясно колко пари ще отидат за адаптация и дали ще бъдат предлагани като безвъзмездни средства или заеми, което отразява тяхната загриженост относно нарастващия дълг.
Голяма част от безлихвеното финансиране, от което те твърдят, че се нуждаят, се очаква да премине през многостранни банки за развитие и институции, фокусирани върху климата, като Зеления климатичен фонд.
Намирането на средства обаче е само едно предизвикателство. Друго е да се гарантира, че уязвимите страни могат бързо да получат достъп до парите. Много от нациите трябваше да чакат години за финансиране съгласно настоящите процеси. Необходими са също и промени, за да се гарантира, че по-бедните държави няма да бъдат обременени с допълнителен дълг.
