Емисиите на метан в световен мащаб продължават да се увеличават въпреки глобалния ангажимент, приет през 2021 г. от няколко държави. Това поставя в сериозна опасност критичната цел за смекчаване на изменението на климата, се изтъкна на срещата на върха по климата COP30, предава Евронюз.
Констатациите са предмет на Доклада за глобалното състояние на метана за 2025 г., изготвен от Програмата на ООН за околна среда (UNEP) и Коалицията за климат и чист въздух (CCAC). Заедно те обясняват, че макар да е постигнат напредък по отношение на метана, светът ще се затрудни да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C от сега до 2050 г., освен ако не се стреми да постигне целите си по-бързо.
Метанът е невъглероден парников газ, произтичащ от производството на изкопаеми горива или храносмилането на добитъка, и е значителен фактор за глобалното затопляне. Международната агенция по енергетика (IEA) казва, че газът е отговорен за около 30% от покачването на глобалната температура след индустриалната революция.
Метанът улавя топлината по-ефективно от въглеродния диоксид, но остава в атмосферата само 10 до 12 години, докато въглеродният диоксид се задържа стотици или хиляди години. Климатолозите твърдят, че засилените усилия за намаляване на емисиите на метан биха могли бързо да ускорят усилията за смекчаване на покачващите се температури.
Последният доклад обаче обяснява, че емисиите на метан все още се увеличават и че целите, определени за тяхното намаляване, не се постигат.
Въз основа на настоящите национални политики и ангажименти, UNEP и CCAC прогнозират 8% нетно намаление на емисиите на метан до 2030 г. Това е далеч под целта от 30%, поставена преди четири години на COP26 под формата на Глобалния ангажимент за метан, към който се присъединиха 159 държави, включително и ЕС.
„Намаляването на емисиите на метан е една от най-незабавните и ефективни стъпки, които можем да предприемем, за да забавим климатичната криза, като същевременно защитим човешкото здраве“, каза изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен.
В доклада се подчертава също, че предвид неотложността на проблема, единственият начин за достатъчно намаляване на емисиите на метан до 2030 г. е чрез съществуващото законодателство и разпоредби, като например тези, приети от държавите членки на ЕС.
Някои от решенията, споменати в доклада на UNEP, включват програми за откриване и отстраняване на течове, запушване на изоставени кладенци в нефтения и газовия сектор и мерки за управление на водите за отглеждане на ориз.
В отговор на публикуването на доклада, европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че целта сега е да се разработят технологични решения, които ще помогнат на индустриите да намалят емисиите си на метан.
„Глобалният ангажимент за метан превърна амбицията в осезаем напредък. В различни сектори и континенти, държави и компании доказват, че намаляването на емисиите на метан е постижимо – и осигурява по-чист въздух, по-силни икономики и по-безопасен климат“, заяви Йоргенсен.
Засилване на правоприлагането
Джонатан Банкс, глобален директор на програмата за предотвратяване на замърсяването с метан в Специалната група за чист въздух, заяви, че само световният енергиен сектор може да намали емисиите си на метан с до 86% до 2030 г., намалявайки около 94 милиона тона емисии годишно с решения, които биха стрували малък дял от приходите на сектора.
„Това, от което се нуждаем сега, са спешни и координирани действия, за да овладеем този огромен потенциал за преодоляване на изменението на климата“, заяви Банкс, добавяйки, че „постоянните пропуски“ в правоприлагането и мониторинга трябва да бъдат отстранени съгласно разпоредбите за нефт и газ.
Въглищният сектор по-специално изостава значително, според доклада на COP30, който посочва липса на глобални доброволни инициативи за компаниите, въпреки доказаните решения.
Според екологичния мозъчен тръст Ember, Полша е най-големият емитент на метан от въглищни мини в ЕС, като представлява над 60% от общите емисии от въглища в блока през последните години.
Според Сабина Асан, старши анализатор на Ember, законът на Европейския съюз за метана, приет през 2024 г., може да бъде определящ фактор за намаляване на емисиите на газа в Полша. Проблем обаче са лошото прилагане и липсата на санкции.
„Държавите членки трябва да се обединят зад пълното прилагане на регламента, за да позиционират ЕС като първия регион, който ще постигне дълбоки, надеждни съкращения на метана и най-накрая ще даде тласък на действията във въглищния сектор, който отдавна изостава въпреки леснодостъпните и евтини варианти за смекчаване на последиците“, каза Асан.
