Една четвърт от населението на света живее в рамките на 5 км от действащи проекти за изкопаеми горива, което потенциално застрашава здравето на повече от 2 милиарда души. Същото важи и за критични екосистеми, се казва в нов доклад. Анализ на Amnesty International установи, че повече от 18 300 петролни, газови и въглищни обекта в момента са разпределени в 170 страни по света, заемайки огромна площ от земната повърхност.
Близостта до сондажни кладенци, преработвателни предприятия, тръбопроводи и други съоръжения за изкопаеми горива повишава риска от рак, респираторни заболявания, сърдечни заболявания, преждевременно раждане и смърт, както и представлява сериозна заплаха за водоснабдяването и качеството на въздуха, и влошава качеството на земята.
Според доклада „Изчезване при добив: Защо жизненият цикъл на изкопаемите горива заплашва живота, природата и човешките права“ почти половин милиард (463 милиона) души, включително 124 милиона деца, живеят в радиус от 1 км от обекти за добив на изкопаеми горива, докато други около 3500 нови обекта са предложени или са в процес на разработка, което би могло да принуди още 135 милиона души да живеят в неподходящи условия.
Повечето активни проекти са създали горещи точки на замърсяване, превръщайки близките общности и критични екосистеми в така наречените зони на жертвоприношение – силно замърсени райони, където групите с ниски доходи и маргинализираните групи понасят непропорционалната тежест от излагането на замърсяване и токсини.
Докладът подробно описва опустошителните здравни последици от добива, преработката и транспорта, както и показва как течовете, изгарянето и строителството унищожават незаменими природни екосистеми и подкопават човешките права – особено на тези, които живеят в близост до нефтена, газова и въглищна инфраструктура.
Време за действие
Това се случва във времето, по което световните лидери, с изключение на САЩ – най-големият исторически източник на парникови газове – се събират в Белем, Бразилия, за годишните преговори за климата на фона на нарастващо разочарование от липсата на напредък в постепенното премахване на изкопаемите горива, които водят до планетарен колапс и нарушения на човешките права.
„Индустрията и нейните държавни спонсори твърдят от десетилетия, че човешкото развитие изисква изкопаеми горива. Но знаем, че под прикритието на икономически растеж те вместо това обслужват алчността и печалбите без червени линии, нарушават правата с почти пълна безнаказаност и унищожават атмосферата, биосферата и океаните. Лидерите на COP30 трябва да поставят хората, а не печалбите и властта, в центъра на преговорите, като се ангажират с пълно, бързо, справедливо и финансирано премахване на изкопаемите горива и справедлив преход към устойчива енергия за всички“, казва Агнес Каламар, генерален секретар на Amnesty International.
COP30 се провежда в момент, когато Филипините, Мексико и Ямайка са разтърсени от супербури, усилени от по-високите атмосферни и океански температури. Държавите са под нарастващ натиск да предприемат решителни действия за регулиране на компаниите за изкопаеми горива и прекратяване на добива, субсидиите, лицензите и потреблението, за да се съобразят с емблематичното решение на Международния съд.
Миналата седмица стана ясно, че над 5350 лобисти от индустрията за изкопаеми горива са получили достъп до преговорите на ООН за климата през последните четири години, блокирайки действията в областта на климата, докато техните каузи сондират за рекордни количества петрол и газ.
Количественият анализ се основава на първо по рода си картографско проучване от изследователи от лабораторията Better Planet (BPL) в Университета на Колорадо в Боулдър, които сравняват данни за известните местоположения на инфраструктурни обекти за изкопаеми горива с данни от преброяването и набори от данни за критични екосистеми, емисии на парникови газове и земя на коренното население.
Една трета от всички действащи петролни, въглищни и газови обекти се припокриват с една или повече критични екосистеми, като например влажни зони, гори или речни системи, богати на биоразнообразие и критични за улавянето на въглерод, или където влошаването на околната среда или бедствие биха могли да доведат до колапс на екосистемата.
Истинският глобален мащаб вероятно е по-висок поради пропуски в документацията на проекти за изкопаеми горива и ограничени данни от преброяванията в различните страни.
Екологична несправедливост
Докладът включва и свидетелства на защитници на земята на коренното население в Канада и крайбрежни общности в Сенегал, както и на рибари в Колумбия и Бразилия и лидери на Амазония в Еквадор, борещи се срещу изгарянето на газ, които бяха проведени в партньорство с Клиниката за човешки права „Смит Фамили“ към Юридическия факултет на Колумбийския университет.
Констатациите разкриват дълбоко вкоренена екологична несправедливост и расизъм, свързани с излагането на нефтената, газовата и въгледобивната промишленост.
Коренното население, което представлява 5% от населението на света, е непропорционално изложено на инфраструктура за изкопаеми горива, която скъсява живота. Един от всеки шест обекта се намира на територии на коренното население.
Разширяването на изкопаемите горива е свързано и със заграбване на земя, културно ограбване, разделение на общности и загуба на препитание, както и с насилие, онлайн заплахи и съдебни дела (наказателни и граждански) срещу лидери на общности, които мирно се противопоставят на изграждането на тръбопроводи, сондажни проекти и друга инфраструктура.
