През 2023 г. в ЕС са генерирани 79,7 милиона тона отпадъци от опаковки, или 177,8 кг на глава от населението. Макар че това е намаление с 8,7 кг на глава от населението в сравнение с 2022 г., цифрата остава с 21,2 кг по-висока, отколкото през 2013 г. От всички генерирани отпадъци от опаковки 40,4% са хартия и картон, 19,8% са пластмаса, 18,8% стъкло, 15,8% дърво, 4,9% метал и 0,2% други опаковки.
През 2023 г. са генерирани средно 35,3 кг пластмасови отпадъци от опаковки на човек, живеещ в ЕС. От тях 14,8 кг са рециклирани. Количеството генерирани пластмасови отпадъци е намаляло с 1,0 кг в сравнение с 2022 г., докато количеството рециклирани пластмасови отпадъци се е увеличило с 0,1 кг. Между 2013 и 2023 г. количеството генерирани пластмасови опаковъчни отпадъци се е увеличило с 6,4 кг на глава от населението, докато рециклираното количество се е увеличило с 3,8 кг.
Това показва най-новият анализ на Евростат. Докладът категоризира „отпадъците от опаковки“ като всеки материал, използван за съхранение, обработка, доставка или представяне на стоки. Това включва артикули като стъклени бутилки, пластмасови контейнери, алуминиеви кутии, опаковки за храна, дървени палети и барабани.
Отличници по рециклиране
През 2023 г. седем държави от ЕС са постигнали целта за 2030 г. да рециклират минимум 70% от всички отпадъци от опаковки.
Белгия е на върха на списъка със 79,7%, вероятно водена от системата си за събиране на отпадъци „плащай, колкото изхвърляш“, предназначена да стимулира жителите да рециклират. Схемата, която съществува от 1995 г., таксува домакинствата въз основа на количеството смесени или остатъчни отпадъци, които произвеждат. Таксата варира в зависимост от района, като жителите на региона Фландрия плащат около 23 евроцента за килограм битови отпадъци.
Според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) съществува и доброволна система за депозити и връщане за специфични опаковки за многократна употреба, като стъклени бутилки за напитки и промишлени контейнери.
Нидерландия е на второ място със 75,8% рециклиране на отпадъци, следвана от Италия (75,6%), Чехия (74,8%), Словения (73,6%), Словакия (71,9%) и Испания (70,5%). Румъния обаче значително изостава от целите за 2030 г., като през 2023 г. е рециклирала само 37,3% от отпадъците от опаковки.
Според европейския парламент страните с нисък БВП исторически са произвеждали ниски нива на рециклиране, тъй като разработването на ефективни капацитети за управление и третиране на отпадъци, които са икономически и екологично жизнеспособни, остава предизвикателство.
Пластмасови торбички в ЕС
Директивата на ЕС за пластмасовите торбички има за цел да намали потреблението на леки торбички (известни също като LPCB) до по-малко от 40 на глава от населението до 2025 г. Решението е довело до това много супермаркети и търговци на дребно да предлагат торби за многократна употреба с по-дебели „стени“.
През 2023 г. Белгия отново се класира на първо място с едва четири найлонови торбички на глава от населението. След нея се нареждат Полша (седем торбички на глава от населението) и Португалия (14 торбички на глава от населението). Няколко държави обаче все още значително надхвърлят целите си за 2025 г., като Латвия регистрира зашеметяващите 209 найлонови торбички на глава от населението през 2023 г.
Защо е важно намаляването на отпадъците?
Според ЕАОС отпадъците могат да имат значителни отрицателни последици за човешкото здраве и околната среда. Изгарянето на отпадъци, вместо повторното им използване, е свързано с повишено замърсяване на въздуха, а нарастващите депа за отпадъци рискуват да замърсят водата и земята.
„Като цяло ЕС бавно показва подобрение към по-голямо рециклиране и по-малко депониране на отпадъци. Въпреки това, постигането на целите на ЕС за отпадъците изисква значителни усилия. Нерециклируемите продукти трябва да бъдат постепенно премахнати от употреба, а отпадъците трябва да се събират отделно, за да могат да бъдат рециклирани“, заявяват от ЕАОС.
Въпреки че около 90% от отпадъците в ЕС се третират на вътрешния пазар, големи количества все още се изнасят – главно за рециклиране. Това поражда опасения относно влошаване на замърсяването в по-бедните страни.
