За американските военни сили климатичната криза не е далечна заплаха, а всекидневно предизвикателство. Последиците от затоплящата се планета са засегнали силно военните, като от 2018 г. насам са извадили от работа над 10 000 войници от заболявания, свързани с топлината, наводнили са редица бази и са застрашили на практика всичко – от писти до ядрена готовност. Екстремното време уврежда съоръжения от Гуам до Северна Каролина и подхранва нестабилност в региони в чужбина, където американските сили може да бъдат призовани да се намесят.
В продължение на десетилетия Пентагонът разглеждаше климатичната криза като заплаха за националната сигурност – не по екологични причини, а защото тя застрашаваше операциите и готовността. Сега администрацията на Доналд Тръмп премахва този подход. Ръководителите на Пентагона намалиха финансирането за изследвания в областта на климата и се отказаха от плановете за адаптация. Министърът на отбраната Пийт Хегсет отхвърли опасенията за глобалното затопляне като „климатични глупости“.
Критиците предупреждават, че военните са принудени да действат на сляпо – и че цената може да бъде стратегическа уязвимост в свят, където климатът все повече оформя конфликта.
„Мисля, че това излага войските ни на риск. Ще бъдем по-малко подготвени, ако войските ни бъдат разположени някъде, където е изключително горещо и оборудването им не работи правилно, или ако самите те не могат физически да действат. Това е очевидна небрежност“, предупреждава Ерин Сикорски, директор на Центъра за климат и сигурност.
Бюджетното искане на Пентагона за 2026 г. препоръчва намаляване на „разточителните“ разходи за климатични промени с 1,6 милиарда долара. Сред целевите програми е и грант от 6 милиона долара за декарбонизация на емисиите от военноморските кораби. Откъде ще дойдат повечето от останалите съкращения, не е ясно.
Това бележи рязък разрив с предишната администрация, когато Министерството на отбраната поиска 5 милиарда долара за климатични инициативи в бюджета си за фискалната 2024 г., включително усилия за укрепване на базите срещу екстремни метеорологични условия и намаляване на зависимостта от гориво на бойното поле.
Как затоплянето намалява военната мощ на САЩ
През октомври 2018 г. ураганът Майкъл удари военновъздушната база Тиндал във Флорида с ветрове от 255 км/ч, обръщайки изтребители и повреждайки повече от 600 сгради. Министерството похарчи близо 5 милиарда долара за ремонт и модернизация на базата, за да стане по-устойчива на бъдещи бури.
През май 2023 г. тайфунът Мавар удари военновъздушната база Андерсен в Гуам с ветрове от 225 км/ч и 65 см дъжд, повреждайки почти 500 сгради и струвайки близо 10 милиарда долара за ремонт на базата и нейната защита срещу бъдещи екстремни метеорологични явления.
Според Националната метеорологична служба, необичайно топлите температури на океана са засилили тези бури. Покачващите се морски нива също се очаква да причинят хронични наводнения в крайбрежните военни бази през следващите десетилетия, като половината от обектите ще се сблъскат с 270 или повече наводнения всяка година, според Съюза на загрижените учени.
Големите бури също могат да попречат на ядреното ограничаване. Ураганите могат да повредят подводници или да забавят транспортирането на ядрени бойни глави, предупреди изследователката Джейми Куонг, сътрудник в Програмата за ядрена политика в Карнегиевия фонд за международен мир. И трите системи за доставка на ядрени оръжия – въздушна, сухопътна и водна – могат да бъдат възпрепятствани от изменението на климата.
Според неправителствения Център за климат и сигурност, от 2022 г. насам американските военни са били разположени в над 230 климатични извънредни ситуации. А заболяванията, свързани с жегата, сред войските са скочили с 52% между 2020 г. и 2024 г.
Форт Бенинг отдавна има проблем с прекомерната жега. Простирайки се на 182 000 горещи и задушни акра в западно-централна Джорджия, разположени на границата с щата Алабама, той е един от най-добрите тренировъчни центрове на армията и е регистрирал повече заболявания, свързани с жегата, отколкото всяка друга американска военна база. Допреди около десетилетие там някой е умирал от жегата на всеки три години.
Тази криза доведе до създаването през 2019 г. на Центъра за топлинна обработка на американската армия във Форт Бенинг, където военните се обучават как да предотвратяват и лекуват заболявания, свързани с топлината.
Офицерите там разработиха техники като потапяне на ръцете – спускане на ръцете на войниците в студена вода по време на почивките в тренировките, за да се намали телесната температура, както и покриване с лед, при което замръзнали чаршафи се увиват около прегрятите войници, за да се намали бързо телесната топлина.
За да намалят риска от топлинни заболявания, военните обикновено преустановяват несъществени дейности на открито в изключително горещи дни. Тези така наречени дни с „черен флаг“ – обикновено с температури от 32°C или повече – стават все по-чести, според доклад на Министерството на отбраната от 2023 г.
„На военните може да се наложи да преустановят летните тренировки в най-горещите си бази и да похарчат много пари“, за да преместят тези тренировки“, прогнозира Каролайн Бакстър, бивш заместник-помощник-министър на отбраната по образованието и обучението при Джо Байдън.
Военните самолети и кораби също са засегнати. Горещият, влажен въздух означава, че самолетите се затрудняват да генерират необходимата им подемна сила. Доклад на Центъра за климат и сигурност от 2019 г. предупреждава, че повишаването на температурата и влажността ще принуди военните самолети да намалят полезния товар или да се откажат от мисиите си напълно.
Междувременно топлата морска вода затруднява охлаждането на корабните двигатели, а топенето на ледниците разрежда солеността на океана, което може да затрудни ефективността на сонарите.
Топенето на арктическия лед също увеличава потенциала за военен конфликт, защото отваря корабни пътища, които някога са били недостъпни.
Защо американските военни някога приемаха климата сериозно?
Министерството на отбраната разработи първата си стратегия за изменението на климата през 1998 г., а десетилетие по-късно обяви глобалното затопляне за проблем на националната сигурност. След като Байдън встъпи в длъжност, фокусът на военните върху въздействието върху климата придоби ново измерение.
През 2021 г. тогавашният министър на отбраната Лойд Остин нарече изменението на климата „екзистенциална заплаха за сигурността на нашата нация“, добавяйки, че щетите от него „не могат да бъдат избегнати“.
За Пентагона климатичната криза не беше само свързана с околната среда – тя беше свързана с това как и къде войските могат да действат.
През 2022 г. армията започна да въвежда първите си хибридни тактически превозни средства. Хибридите са по-тихи и консумират по-малко гориво, което може да спаси животи в бой.
Новата доктрина: Климатът вече няма значение
Доналд Тръмп настоява Министерството на отбраната да бъде преименувано на Министерство на войната. А Хегсет ясно заяви, че приоритетите на Пентагона са се променили.
„@DeptofDefense не се занимава с глупости, свързани с изменението на климата. Ние провеждаме обучения и военни действия“, написа той в публикация от март в X.
На 17 март Хегсет забрани на агенциите на Пентагона да харчат пари за планиране на климата, като нареди на да се премахнат всички препратки към изменението на климата и свързаните с него теми. В обръщението си от 30 септември към стотици военни лидери в Куантико, Хегсет заяви, че „повече няма да има поклонение пред изменението на климата“ във войската.
Пентагонът също така обяви, че отменя 91 проучвания, фокусирани върху изследвания в областта на климата и социалните науки. Ходът ще спести 30 милиона долара – малка част от бюджета на отдела от 850 милиарда долара – потискайки изследванията на нововъзникващи заплахи за сигурността, включително изменението на климата, екстремизма и дезинформацията.
Плановете за действие по отношение на климата от армията, флота, военновъздушните сили и бреговата охрана тихо изчезнаха от публичните уебсайтове през последните месеци. Пентагонът също така затвори портала си за климатична устойчивост.
„Необяснимо е защо САЩ умишлено игнорират определени части от климатичния пъзел. Руснаците и китайците правят точно обратното. Това поставя САЩ в неизгодно положение“, посочва Джон Конгер, бивш директор на Центъра за климат и сигурност.
