Най-големите дървета в Амазония стават по-големи и по-многобройни, според ново проучване, което показва как една непокътната дъждовна гора може да помогне за извличането на въглероден диоксид от атмосферата и за задържането му в кора, ствол, клони и корени.
Анализът, публикуван в Nature Plants, е добре дошло потвърждение, че големите дървета се оказват по-устойчиви на климатичните промени, отколкото се смяташе досега, и че непокътнатата тропическа растителност продължава да действа като ефективен уловител на въглерод въпреки покачващите се температури и силните суши.
Авторите обаче предупреждават, че тази жизненоважна роля е все по-застрашена от пожари, фрагментация и изсичане на земя, причинени от разширяването на пътища и ферми.
„Това е добра новина, но с известни условности. Нашите резултати се отнасят само за непокътнати, зрели гори, които наблюдаваме отблизо. Те показват, че амазонската гора е изключително устойчива на изменението на климата. Страхувам се, че това може да не е от голямо значение, освен ако не можем да спрем самото обезлесяване“, каза проф. Оливър Филипс от Университета в Лийдс.
Това предупреждение идва, тъй като Бразилия планира да проправи главен път – BR-319 – през централната част на Амазония, близо до един от последните региони, които все още имат големи площи девствена гора. Боливия също така продължава да изсича дървета с тревожна скорост за соеви плантации и животновъдство.
Проучването е проведено от почти 100 изследователи от 60 университета в Бразилия, Великобритания и други страни, които са изследвали промените в гората на 188 парцела в Амазония през последните 30 години.
Те са установили, че средното напречно сечение на стволовете се е удебелило с 3,3% на десетилетие, като най-голямо увеличение е установено при по-големите дървета. Това разширение се дължи на нарастващото количество CO2 в атмосферата в резултат на причиненото от човека изгаряне на газ, петрол и въглища.
Големи дървета като кестанейрас (бразилски орехови дървета), сумаумас и анхелим вермельо могат да се издигат над 30 метра, така че да доминират в короната и да водят конкуренцията сред растенията за светлина, вода и хранителни вещества, необходими за фотосинтеза на CO2.
Значението на големите дървета
Резултатите подчертават как най-добре защитените горски територии остават важни съюзници в борбата за стабилизиране на климата, въпреки че сами по себе си далеч не са достатъчни, за да се справят с целия допълнителен въглероден диоксид, който се изпомпва във въздуха в световен мащаб от автомобили, фабрики и електроцентрали.
Те също така показват важността на предотвратяването на по-нататъшното обезлесяване. Районите на Амазонка, които са силно фрагментирани от агробизнеса и инфраструктурата – най-вече в югоизточната част – вече са се преместили от уловители на въглерод към източници на въглерод.
Големите дървета са по-уязвими от силен вятър, пожар и суша, ако са изолирани или оставени на ръба на границата между гора и обработваема земя или пасище.
В продължение на десетилетия се предполагаше, че огромните дървета – дори в гъстите гори – ще умират по-бързо с повишаване на температурите, защото се смяташе, че имат относително плитки корени в сравнение с размера си. Но последните проучвания показват, че много от тях имат много тънки корени, които могат да изсмукват вода от много по-големи дълбочини.
Един от водещите автори на новата статия, Адриан Ескивел-Мюлберт от университета в Кеймбридж, заяви, че големите дървета са непропорционално важни за функционирането на биома. Въпреки че представляват само 1% от дърветата в гората, те са отговорни за 50% от цикъла и съхранението на въглерод и вероятно за подобен дял от цикъла на водата.
„Горите стават много по-сухи, след като големите дървета умират. Това променя структурата на гората и отнема много време, за да се възстанови, защото големите дървета се нуждаят от много време, за да растат“, посочва той.
