ЕС и Индонезия финализираха преговорите по търговско споразумение за свободна търговия, които продължиха повече от девет години. Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович и Аирланга Хартарто, координиращ министър по икономическите въпроси на Индонезия, подписаха в Бали Споразумение за всеобхватно икономическо партньорство (Comprehensive Economic Partnership Agreement – CEPA) и Споразумение за защита на инвестициите. Съгласно търговското споразумение вносът на стоки от ЕС в Индонезия ще бъде освободен от мита, включително и за автомобилни части и селскостопански продукти.
„В днешната непредсказуема глобална икономика търговските отношения не са просто икономически инструменти – те са стратегически активи, които са знак за доверие, съгласуваност и устойчивост. Ключови сектори на ЕС, като хранително-вкусовата промишленост и високотехнологичното производство ще се възползват от по-голям достъп до пазара и по-голяма предвидимост. По същия начин, чрез постепенното премахване на митото от 50% върху вноса на автомобили от Индонезия, споразумението създава нови възможности за износ на превозни средства от ЕС и инвестиции в електрически превозни средства. Убеден съм, че приключването на преговорите е само началото на една вълнуваща нова глава в отношенията между Джакарта и Брюксел“, заяви Шефчович.
Според мнозина успешният край на почти десетилетие преговори за Споразумението за всеобхватно икономическо партньорство (CEPA) между ЕС и Индонезия, една от най-бързо развиващите се икономики в света, е бил провокиран от решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи мита и на двете страни.
„Подписването на това търговско споразумение беше финализирано заради търговската война, започната от Доналд Тръмп. Индонезия трябва да търси алтернативен пазар в Европа, а Европа се нуждае от пазар, на който да навлезе“, заяви Бхима Юдхистира Адхинегара, изпълнителен директор на Центъра за икономически и правни изследвания в Джакарта.
Надеждата в споразумението с Индонезия е, че намаляването на митата с до 98% ще умножи двустранната търговия между двете страни, регистрирана през 2024 г., в размер на 27,3 милиарда евро.
„Поехме ангажимент да удвоим усилията си за диверсификация и нови търговски партньорства, за да подкрепим допълнително работните места в ЕС и да стимулираме икономическия растеж. Търговското споразумение с Индонезия създава нови възможности за бизнеса и земеделските производители в една голяма и развиваща се икономика. Тази сделка ни осигурява стабилни и предвидими доставки на критични суровини, които са от съществено значение за европейската чиста технология и стоманодобивната промишленост“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Големият въпрос – палмовото масло
Правилата на ЕС за устойчивост, вноса на палмово масло и суровините са определили отношенията между Брюксел и Джакарта толкова, колкото и намаленията на тарифите. И остава да се види дали подписването на CEPA в Бали е достатъчно, за да се спрат опасенията относно зелените политики, които спъват преговорите от самото начало.
Индонезия е най-големият производител на палмово масло в света и ключов доставчик за ЕС на материал, използван във всичко – от закуски до тоалетни принадлежности и от храна за животни до биогорива. Износът за Европа обаче е свързан и с токсичната репутация, че води до обезлесяване, което отдавна спъва отношенията.
„Споразумението засилва добивния модел, който вече е причинил огромни щети на горите на Индонезия“, посочва Перин Фурние, активист във FERN, неправителствена организация, фокусирана върху горската политика.
Споразумението между ЕС и Индонезия включва нулева тарифа за палмово масло в рамките на ограничена квота. Фурние изразява съжаление, че тази отстъпка от Брюксел вероятно няма да бъде свързана с изискванията за устойчивост.
Въпреки напредъка в ограничаването на обезлесяването, свързано с палмовото масло, през последното десетилетие, културата остава ключов двигател за загубата на гори, според международни организации с нестопанска цел и проследяващи обезлесяването в цяла Индонезия.
Времето на споразумението е особено важно, тъй като то влиза в сила седмици преди регламента на ЕС за борба с обезлесяването (EUDR), който ще е в действие от 30 декември. Най-важните селскостопански стоки на Индонезия – палмово масло, кафе, каучук и какао – ще бъдат обхванати, като вносителите трябва да докажат с данни за геолокация, че те не са допринесли за обезлесяването.
Но предстои да се види дали търговското споразумение ще отговори директно на опасенията, изразени от фермери и индонезийски служители относно липсата на финансови и технически средства за прилагане. Според индонезийски дипломати търговското споразумение няма да касае директно спазването на EUDR.
Спорове в СТО
Правните спорове относно енергията и суровините също подхранват недоверието между Брюксел и Джакарта. Зелените разпоредби на ЕС са насочени към вноса на биогорива на базата на палмово масло от Индонезия, които са значително по-евтини от произведените в ЕС алтернативи.
От 2019 г. насам Брюксел налага мита до 18%, за да обезкуражи вноса, като твърди, че производителите получават държавни субсидии, и ограничава използването на горива на базата на култури от Индонезия съгласно правилата на ЕС за възобновяема енергия. Джакарта оспори тези действия в Световната търговска организация (СТО) и спечели, тъй като счете действията на Брюксел за дискриминационни.
Споровете не спират дотук. Индонезия също така държи едни от най-големите запаси от никел в света – критична суровина за производство на батерии, за възобновяеми енергийни източници и за отбранителни и космически технологии. Но от 2014 г. насам страната ограничава износа му, за да гарантира, че преработката се извършва у дома.
ЕС отдавна се бори със забраната, оспорвайки мярката в СТО – която постанови, че този път Брюксел е прав. Индонезия обжалва, но тъй като апелативният орган на СТО в момента е парализиран, след като САЩ блокираха назначаването на нови съдии, случаят е заседнал в неизвестност за неопределено време.
