Потенциалът на Китай за възобновяема енергия в отдалечени провинции все повече остава неизползван, показа официална статистика в понеделник, тъй като страната бърза да изгради повече преносни мрежи на дълги разстояния и съхранение на енергия, за да преодолее разликата, предадоха световните агенции.
Процентът на съкращаване на слънчевата енергия се е увеличил до 6,6% през първата половина на 2025 г. от 3,9% през същия период година по-рано, докато процентът на съкращаване на вятърната енергия се е увеличил до 5,7% от 3%, според Националния център за наблюдение и ранно предупреждение за потребление на нова енергия.
Ограничаването се отнася до това доколко мениджърите на мрежата трябва да ограничат количеството енергия, постъпващо в мрежата, за да поддържат баланс с търсенето или поради ограничения на мрежовата инфраструктура.
Китай има национално ограничение от 10% за ограничаване на възобновяемите енергийни източници, цифра, която беше облекчена миналата година от 5%, тъй като стана по-трудно да се включат нарастващи количества възобновяема енергия в мрежата.
268 GW нова слънчева и вятърна енергия
Китай добави 268 GW нова слънчева и вятърна енергия през януари-юни, според енергийния администратор – почти равно на цялата вятърна и слънчева енергия, построена някога от Съединените щати.
Що се отнася до ограничаването на производството, данните на Китай на национално ниво прикриват по-голямо увеличение в някои провинции с преобладаващо възобновяемо производство.
Тибет е ограничил производството на вятърна енергия с 30,2% през първата половина на 2025 г. в сравнение с 2,3% година по-рано. Той е ограничил и производството на слънчева енергия с 33,9%, в сравнение с 5,1%. Цинхай на северозапад е ограничил производството на слънчева енергия с 15,2%, в сравнение с 8,8% година по-рано.
Регионите с по-високо търсене на електроенергия продължават да отчитат ниски нива на ограничаване, включително никакви в мегаполисите Шанхай и Чунцин, както и в провинция Фудзиен.
Недостатъчното използване на възобновяемите енергийни източници подтиква Китай да пренасочи фокуса си от бързо изграждане на централи за възобновяеми източници към осигуряване на по-голямо количество енергия, която да постъпва в мрежата, казват анализатори.
„Китай все още ще настоява за декарбонизация, но не непременно върху инсталирането на възобновяеми енергийни източници. Китай може да промени фокуса на политиката или целевия си фокус от обема на инсталираните инсталации“ към използването им, каза икономистът от Natixis Хаоксин Му.
Му смята, че е необходимо повече съхранение на енергия, което би могло да помогне за увеличаване на използването на възобновяеми източници чрез съхраняване на излишната енергия, когато предлагането надвишава търсенето.
Нарастващото ограничаване на производството е и една от причините Китай да инвестира в проекти като най-големия водноелектрически язовир в света в Тибет, посочват анализатори от BMI в бележка от юли.
За разлика от вятърната и слънчевата енергия, водноелектрическата енергия е диспечерска, което означава, че производството може да се регулира въз основа на търсенето.
Китай също така реагира на нарастващото ограничаване на неводноелектрическите възобновяеми източници през последните две години, като изгражда повече високоволтови електропреносни мрежи, казват анализаторите на BMI, за да премести електроенергията от огромни електроцентрали на запад към градове, гладни за електричество на изток.
