15 водещи граждански, екологични и потребителски организации представиха съвместната си позиция по проекта на българския Социален план за климата. По темата „Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите?“ представители на WWF България, Екологично сдружение „За Земята“, Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Асоциация „Активни потребители“, Хабитат България и други обсъдиха редица важни въпроси:
- Какви са пропуските в механизма за разпределение на средствата?
- Каква трябва да бъде ролята на общините, гражданския сектор и бизнеса в изпълнението на плана?
- Какви корекции са нужни, за да бъде планът справедлив, ефективен и изпълним?
Разработване и прилагане на Национална методика за идентифициране на енергийно бедни домакинства с цел уеднаквяване на подхода на национално ниво и предотвратяване на произволно определяне на критерии от отделните общини – за това се обявявиха 15 граждански организации с общо становище по проекта на българския Социален план за климата.
„Призоваваме правителството за разпределение на бюджета в рамките на Социалния план за климата на база на количествена оценка на въздействието от въвеждане на схемата върху целевите групи, осигуряване на прозрачност чрез публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно методология върху енергийните и транспортно бедните домакинства“, заяви д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания – БАН.
За първи път в страната се предвижда толкова значителен ресурс – 5 млрд. лв. за период за шест години (от 2026 г. до 2032 г.), който да бъде разпределен към уязвими домакинства и предприятия.
„Това е ресурсът, който идва при нас по линия на европейския фонд, отделно нашето правителство ще съфинансира 25%, т.е. говорим за 3,3 млрд. евро за период от шест години. Имаме съчетаване на климатични цели и социална справедливост. Планът е важна стъпка в ангажимента на българското правителство към социално справедлив преход“, посочи Пенева.
Съмнения за неефективно използване на публичния ресурс
Според Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност “ЕнЕфект” става въпрос за изключително сериозен финансов ресурс, но има риск от неговото неразумно и неефективно инвестиране.
„Виждаме сериозна възможност той да не стигне до хората, за които е предназначен. Проблем е, че имаме дефиниция, но не е и система, по която да верифицираме, че едно домакинство е енергийно бедно. В рамките на този план се предлага първично решение – местните администрации да бъдат натоварени с това да избират кои са получателите на средствата, без да имат какъв да е регламентиран достъп до данни, както и капацитет за тази оценка. Имаме свръхконцентрация на ресурс в институциите на централно и местно равнище, от една страна, а от друга – липса на правила. Резултатът от това са съмнения за неефективно използване на публичния ресурс“, коментира Цанев.
„Липсват съществени фактори, които да превърнат този бюджет в план за реализиране на политики и целенасочено подобряване на ситуацията на български граждани в транспортна бедност“, каза Даниел Попов от сдружение „За Земята“ относно направлението „Транспорт“ на Социалния план за климата. Сгради и Директно подпомагане са другите две сфери, предвидени в плана.
След консултациите планът ще бъде изпратен в Европейската комисия, откъдето могат да бъдат поставени въпроси, на които българското правителство да отговори, каза Попов.
„Надяваме се след този процес да бъде представен втори финален проект, по който също да можем да коментираме, за да се изчистят дефектите, ако има. Става въпрос за период от около половин година, като е предвидено планът да започне да се изпълнява от януари 2026 г.”, каза още Попов.
