Правителствата трябва да обмислят данъчно облагане на изкуствения интелект и криптовалутите, за да генерират средства за справяне с климатичната криза, заяви един от архитектите на Парижкото споразумение, предава Гардиън.
Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата и бивш френски дипломат, е съпредседател на Специалната работна група за глобални солидарни такси, международна инициатива за намиране на нови източници на средства за действия в областта на климата чрез данъчно облагане на силно замърсяващи дейности, включително авиацията и добива на изкопаеми горива. Според нея криптовалутите със сигурност трябва да бъдат обложени с данък, а данъците върху изкуствения интелект трябва да се обмислят.
„Това може да е първата стъпка. Обосновката за облагане на изкуствения интелект и криптовалутите е добре позната – те използват много енергия. Криптовалутата изглежда е нещо, което изобщо не е регулирано и, разбира се, това е проблем, от гледна точка на финансовата стабилност“, посочва тя.
Еквивалентът на годишното потребление на енергия на Полша се изразходва всяка година само за генериране на биткойн, една от водещите криптовалути. Изкуственият интелект също така консумира огромни ресурси, което води до това AI компаниите да се борят да осигурят доставки на електроенергия на места по целия свят.
Тубиана обаче призна, че данъчното облагане на изкуствения интелект може да се окаже сложно, тъй като компаниите може да се опитат да променят местоположението на своите центрове за данни. Въпреки че е вероятно да има съпротива срещу облагането на криптовалутите, особено от САЩ, където Доналд Тръмп е ентусиазиран поддръжник на технологията.
Облагане на други сектори
Специалната работна група постигна ранен успех под формата на споразумение между някои държави за въвеждане на нови такси върху самолетни билети в бизнес и първа класа, както и върху частни самолети. Франция, Испания, Кения, Барбадос, Сомалия, Бенин, Сиера Леоне и Антигуа и Барбуда бяха първите държави, които се подписаха под споразумението, обявено в края на юни.
„Трябва да мобилизираме все повече държави, за да могат тези критични сектори, които се възползват от глобализацията, да допринесат за финансирането на това общо усилие за борба с климатичната криза. Искам да призова всички възможни държави да се присъединят към тази международна рамка, защото тя е абсолютно ключова и е част от нашия дневен ред“, заяви френският президент Еманюел Макрон.
Такива данъци биха могли да донесат 147 милиарда евро годишно, ако големите икономики се включат. Използването на частни самолети се е увеличило с почти 50% между 2019 и 2023 г., а летенето в първа и бизнес класа се е възстановило по-бързо от икономичната класа след блокадите заради Covid. Анкетите показват, че налагането на по-високи такси на пътниците от луксозна класа би било популярен ход.
„Когато имате кола, плащате данък, а когато летите, не плащате данък, така че има елемент на справедливост, който липсва. Държавите биха могли да налагат такива данъци без глобално споразумение. Данъкът върху авиацията не е толкова сложен, защото наистина е суверенно решение“, смята Тубиана.
Потенциален данък върху въглеродните емисии върху корабоплаването също все още се обсъжда, след като Международната морска организация се съгласи на стъпки към такава сделка през април. През октомври ще се проведе допълнителна среща, а Тубиана заяви, че е настроена оптимистична за постигане на решение за нов данък.
Работата на работната група разглежда и варианти като данък върху закупуването на акции на фондовия пазар, който би могъл да генерира до 105 милиарда евро годишно, без да изкривява пазара.
