Стотици водещи адвокати по околна среда съдят правителството на Нова Зеландия заради „опасно неадекватен“ план за намаляване на емисиите до нетна нула до 2050 г., предава Гардиън. Това е първият път, когато планът на страната за намаляване на емисиите е изправен пред съдебен спор. Адвокатите смятат също така, че това е първият случай в световен мащаб, който оспорва използването на горското стопанство за компенсиране на емисиите.
Адвокати на Lawyers for Climate Action NZ и Environmental Law Initiative – две групи, представляващи повече от 300 адвокати – заведоха съдебни производства срещу правителството във Върховния съд на Уелингтън. В иска се твърди, че правителството е изоставило десетки инструменти за справяне с емисиите, не е провело адекватни консултации с обществеността и твърде много разчита на високорискови стратегии за улавяне на въглерод, като например горското стопанство.
„Планът на правителството е бил „фундаментално неамбициозен“ и „опасен регрес“ за страната. В сегашния си вид, планът на правителството за намаляване на емисиите ще има огромни последици. Не предприемаме тази стъпка лекомислено, но планът трябва да бъде оспорен. Той трябва да бъде стабилен и прозрачен, в съответствие с основния закон за климата на страната“, заяви Джесика Паларет, президент на Lawyers for Climate Action NZ.
През 2019 г. лейбъристкото правителство прие знаковото законодателство за климата, което ангажира нацията да намали вътрешните си въглеродни емисии до нулеви нетни емисии до 2050 г. и да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата. Правителствата са законово задължени да изготвят план за намаляване на емисиите на всеки пет години, в който се описва подробно как Нова Зеландия ще постигне целите си за парникови газове.
Дясното коалиционно правителство се ангажира с целта за нулеви нетни емисии до 2050 г. Първият му план за намаляване на емисиите, публикуван през декември, показва, че Нова Зеландия е на път да постигне целите си за емисии до 2030 г., но няма да ги постигне пет години след това. Правителството заяви, че ще се справи с тези цели през 2030 г. В плана се казва също, че страната е на път да постигне дългосрочната си цел за емисии, но климатичните експерти предупреждават, че методите на правителството могат да провалят напредъка.
Какво включва искът?
Правният иск включва две основни предизвикателства. Първото твърди, че правителството е отхвърлило десетки надеждни климатични политики – включително отстъпката за чисти автомобили и плана за преход към газ – и не е консултирало адекватно обществеността относно промените.
Адвокатите също твърдят, че правителството разчита на „високорискови“ методи, като например засаждане на стотици хиляди хектари интродуцирани борови дървета, за да компенсира емисиите, и улавяне на въглерод под земята, с малко алтернативи, към които да се прибегне, ако нещо се обърка. Някои експерти предупреждават, че постигането на нетно намаление на емисиите предимно чрез засаждане на дървета е невъзможно да се поддържа в дългосрочен план, тъй като горите могат да бъдат унищожени от пожар или екстремни метеорологични условия и не съхраняват въглерод завинаги.
Увеличаване на емисиите
Въпреки че общият принос на Нова Зеландия към глобалните емисии е малък – 0,17%, брутните ѝ емисии на глава от населението са високи. Страната е и сред тези с най-лоши показатели в света по отношение на увеличаването на емисиите. Между 1990 и 2018 г. емисиите ѝ са се увеличили с 57% – второто най-голямо увеличение от всички индустриализирани страни.
Климатологи и екологични групи са обезпокоени, че по-широката екологична програма на правителството ще подкопае способността на страната да намали емисиите и да защити своите уникални видове.
Откакто встъпи в длъжност, кабинетът обеща да рестартира добива на петрол в офшорни райони и е заделил 200 милиона долара от бюджета си за инвестиции в проучване на газ. Планира се също да бъде увеличен износът на минерали до 3 милиарда долара до 2035 г., като същевременно се намали финансирането за инициативи за опазване на околната среда и климата. Спорният нов закон за ускорено приемане, който прокарва големи инфраструктурни проекти, включително минно дело, е описан като „изключително вреден“ за околната среда и рискува пътя към по-зелено бъдеще.
