Според експерти от индустрията, Япония вероятно ще облекчи условията за предприемачите за изграждане на масивен сектор от офшорни вятърни паркове, тъй като се стреми да върне енергийните си амбиции в правилната посока на фона на световния спад на проекти, засегнат от нарастващите разходи и забавяния, предава Ройтерс. Правителството си поставя за цел да разполага с 45 гигавата офшорни вятърни мощности до 2040 г., което е от съществено значение за намаляване на зависимостта на страната от внос на въглища и газ за производство на електроенергия, намаляване на въглеродните емисии и укрепване на националната сигурност.
Но плановете са в застой след три големи кръга търгове за развитие на капацитет. Търговската къща Mitsubishi, победителят в първия правителствен търг през 2021 г., предупреди през февруари, че нарастващите разходи са я принудили да преразгледа приоритетите си. Компанията все още не е започнала строителство по никакви проекти. Предупреждението на Mitsubishi, заедно с отчетените загуби от над 300 милиона долара за офшорни вятърни електроцентрали, последва решението на датската компания Orsted да се изтегли от Япония миналата година в рамките на глобално преструктуриране. Shell също наскоро съкрати екипа си, фокусиран върху офшорните вятърни електроцентрали в Япония, тъй като намалява нисковъглеродните си операции.
В опит да се противопостави на проблемите, които измъчват възобновяемите енергийни източници в световен мащаб, тъй като операторите отменят или свиват проекти в Европа, САЩ и Азия, правителството води разговори с участници в индустрията, които настояват за редица мерки за намаляване на рисковете и намаляване на разходите по техните проекти.
„Това е много нова индустрия в Япония и от всички страни протича огромен процес на обучение. Ключовият фактор е готовността на правителството да работи с индустрията“, казва Юрий Хъмбър, главен изпълнителен директор на K.K. Yuri Group, базирана в Токио изследователска и консултантска фирма.
Сред потенциалните промени, властите обмислят удължаване на продължителността на проектите до 40 години от сегашните 30 години и изясняване на законите за каботажа, за да се позволи на кораби, които не плават под японски флаг, да работят в райони на офшорни вятърни паркове.
Правителството също така обмисля промяна на тарифната система за тези, които са спечелили първия голям кръг от търгове – от „преференциална тарифа“ (FIT) към „премия за преференциални цени“ (FIP), което ще позволи на Mitsubishi да се възползва от пазарните цени. Предложеното преминаване от FIT към FIP, което все още не е одобрено, е уточнение на правилата, а не преразглеждане.
Неравен старт
Досега Япония е продала на търг около една десета от капацитета за офшорна вятърна енергия, който се стреми да има. Въпреки късното си развитие на офшорната вятърна енергия, Токио привлече много чуждестранни играчи, привлечени от амбицията си да повиши енергийната самодостатъчност на страната.
В първия кръг Mitsubishi поведе местни консорциуми в спечелването на правото да изгради три офшорни вятърни парка, като последващите кръгове бяха спечелени от местни и чуждестранни оператори, включително германската RWE, испанската Iberdrola и BP.
Mitsubishi вече е изправена пред поне няколко години забавяне на стартирането на парковете, твърдят източници от индустрията, в сравнение с първоначалния си план те да започнат да работят между 2028 и 2030 г.
