Разрушителните бури и наводнения, които пометоха Европа миналата година, са засегнали 413 000 души, се посочва в нов доклад, който отбелязва също така, че замърсяването с изкопаеми горива е било главната причина континентът да запише най-горещата година в историята си.
Драматични сцени на коли, струпани по наводнени улици и мостове, откъснати от бушуващите порои, бяха наблюдавани из целия континент през 2024 г., със „сериозни“ наводнения в 30% от европейската речна мрежа. 12% пък преминават прага на „тежките“ наводнения, според доклада за състоянието на климата в Европа.
Двата най-разрушителни примера бяха пороите, които връхлетяха Централна Европа през септември и Източна Испания през октомври, които предизвикаха повече от 250 от общо 335 смъртни случая на наводнения, регистрирани в целия континент през 2024 г.
Предишни проучвания установиха, че бедствията са станали по-силни и по-вероятни поради глобалното затопляне, което е причина за повече валежи.
Селесте Сауло, генерален директор на Световната метеорологична организация (СМО), заяви, че „всяка допълнителна част от градуса“ от повишаването на температурата има значение, но че обществата също трябва да се адаптират към по-горещ свят.
„Напредваме, но трябва да отидем по-далеч и трябва да вървим по-бързо. И трябва да тръгнем заедно“, каза тя.
Тревожни данни
Докладът, който беше публикуван днес, 15 април, от службата на ЕС за изменението на климата Коперник и СМО, установи, че броят на дните със „силен“, „много силен“ и „екстремен топлинен стрес“ е вторият най-висок в историята.
Югоизточна Европа преживя най-дългата гореща вълна в историята през юли 2024 г., поразила повече от половината регион за 13 поредни дни. Силните горещини в целия континент допринесоха за разрушителните горски пожари, които засегнаха 42 000 души. Около една четвърт от опожарената площ в Европа миналата година бе в резултат на опустошителните горски пожари в Португалия през септември, които изгориха около 110 000 хектара за една седмица.
Фридерике Ото, учен по климата в Импириъл колидж в Лондон и ръководител на World Weather Attribution, който не е участвал в проучването, смята, че докладът „разкрива страданието, което населението на Европа вече понася от екстремни метеорологични условия“ при 1,3C глобално нагряване над прединдустриалните нива.
„На път сме да изпитаме 3C до 2100 г. Трябва само да се върнете назад към наводненията в Испания, пожарите в Португалия или летните горещи вълни миналата година, за да разберете колко опустошително би било това ниво на затопляне“, заяви тя.
Авторите на доклада подчертават „необичаен“ контраст между Западна и Източна Европа, като западът е склонен да бъде влажен и облачен, а изтокът е топъл и слънчев. Речните потоци са над средните в западните страни и под средните в източните. За няколко месеца миналата година Темза в Обединеното кралство и Лоара във Франция са имали най-високите си потоци за 33-годишен период.
Ледниците във всички региони са имали нетна загуба на лед, като тези в Скандинавия и Свалбард са загубили повече маса от когато и да било. Авторите на доклада също отбелязват високи температури на север от Арктическия кръг и най-горещата температура на морската повърхност, регистрирана в Средиземно море.
Фройла Палмейро, учен по климата в Евро-средиземноморския център по изменение на климата, който не е участвал в доклада, смята, че крайностите „не само имат пряко въздействие върху екосистемите, но също така играят роля в метеорологичните модели, засягащи цяла Европа“.
Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, но е намалила замърсяването на планетата си по-бързо от други големи икономики. ЕС планира да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и се очаква да обяви цел за нетно намаление от 90% за 2040 г. по-късно тази година.
