Преходът от изкопаеми горива към чиста енергия до 2060 г. ще подобри енергийната сигурност и ще намали търговските рискове за повечето нации, се казва в ново проучване, цитирано от Евронюз. Литият, никелът, кобалтът, медта и редкоземните минерали са сред ценените суровини за страни и корпорации, които се надпреварват да осигурят доставки за енергийни системи с нулеви емисии.
За разлика от изкопаемите горива, природните запаси от тези материали са най-концентрирани в глобалния юг. Бързането за набавяне на тези ключови ресурси може да означава разместване на геополитиката на енергията и световната търговия, според изследване, публикувано в списанието Nature Climate Change.
„Повечето хора са съсредоточени върху новите неща, които биха могли да бъдат проблем, и не обмислят наистина ползите за сигурността от оттеглянето от изкопаемите горива. За повечето страни в система с нулеви нетни емисии в бъдеще, размяната на намалената зависимост от вносни изкопаеми горива и увеличената зависимост от тези нови материали всъщност е победа за енергийната сигурност“, казва Стив Дейвис, старши автор на изследването и професор по наука за земната система в Stanford Doerr School of Sustainability.
Ядрена енергия и слънчева енергия: Как страните ще достигнат нетна нула до 2060 г.?
Учените зад проучването са анализирали потенциалните нови уязвимости на всяка страна при декарбонизация в сравнение с тези, свързани с продължаващото разчитане на изкопаеми горива. Това включва изграждане на база данни за страни със запаси от нефт, газ, въглища, уран, биогорива и който и да е от 16-те материала, които са от решаващо значение за технологиите за чиста енергия, заедно с това как търговията с тези ресурси протича между държавите.
Изследователите са изчислили колко от тези ресурси ще бъдат необходими за посрещане на търсенето на енергия във всяка от 236-те страни в 1092 различни сценария за достигане на нулеви нетни въглеродни емисии в световен мащаб до 2060 г. Възможните сценарии включват по-голяма зависимост от ядрената енергия, например, или включването на повече слънчева или вятърна енергия.
След това изследователите са създали „индекс на търговския риск“, базиран на наличността на местни енергийни резерви, дела на търсенето на дадено гориво или материал, който е задоволен от вноса, икономическата стойност на вноса и пазарната концентрация, която се използва широко за количествено определяне на енергийната сигурност.
Повечето страни ще се възползват от намаляването на зависимостта от изкопаеми горива
Изследователите също установиха, че ако всички страни запазят настоящите си мрежи, свързаните с търговията рискове за енергийната сигурност ще намалеят средно с 19% при сценарии с достигане на нетна нула.
Ако страните разширят своите мрежи и търгуват с всички собственици на ресурси, тогава търговските рискове ще намалеят средно наполовина.
Намаляването на необходимостта от внос на първични материали – независимо дали чрез удължаване на трайността на технологиите, засилване на рециклирането или разработване на по-малко материалоемки дизайни – е друг начин за бедните на минерали страни да минимизират търговските рискове, като същевременно елиминират изкопаемите горива.
Според проучването търговските рискове падат средно със 17%, ако днешните оскъдни нива на рециклиране на критични минерали като литий, никел и индий се учетворят.
