Бурята „Борис“ хвърли в хаос Централна Европа миналата година, докато опустошителните наводнения удариха Испания и Германия, като взеха общо най-малко 258 жертви. Тези три катастрофи – които бяха сред 10-те най-скъпоструващи климатични събития в световен мащаб миналата година – показват критичното значение на готовността за бедствия. Въпреки това по-малко от четирима на всеки десет европейци смятат, че са добре подготвени за бедствия или извънредни ситуации в техните райони. Това става ясно от ново проучване на Евробарометър, цитирано от Евронюз. Още по-притеснително е, че по-малко от един на всеки десет респонденти съобщават, че са били информирани за плана за реагиране при бедствия или извънредни ситуации на техния град.
Кои държави имат ясен план за бедствия?
Според проучването, проведено сред 26 000 европейски участници, само 9% от гражданите на ЕС заявяват, че са запознати с плана на своя град, регион или държава за бедствие или извънредна ситуация. Това включва процедури за евакуация, места за подслон или за получаване на помощ. Въпреки че тези термини често се използват взаимозаменяемо, има голяма разлика между тях според ООН. Спешната ситуация е събитие, което може да се управлява с наличните ресурси. Докато едно бедствие преодолява капацитета на местните реагиращи лица и изисква външна помощ.
Подчертавайки критичната необходимост от готовност за бедствия, Дейвид Александър, професор по планиране и управление при извънредни ситуации в University College London (UCL), припомня че повече от 200 живота бяха загубени при наводненията във Валенсия миналия октомври.
„Събитието не беше нито неочаквано, нито адекватно подготвено. Имаше метеорологично предупреждение, но административната част от процеса на предупреждение (решение за предупреждение, издаване на предупреждение и т.н.) беше неефективна, както и социалната реакция“, казва той.
Кои страни се чувстват най-малко подготвени за бедствия?
Мнозинството от гражданите на ЕС (58%) не се чувстват добре подготвени за бедствия или извънредни ситуации, които могат да се случат в района, в който живеят. Само 37% се смятат за добре подготвени. Това се отнася до „личната готовност“ – а не до мислите на респондентите за техните местни власти или държави.
Възприятието за добра подготовка варира значително в различните страни – от 25% в Малта до 65% в Словения. Други констатации дават представа защо Словения има по-голямо доверие в готовността за бедствия. Проучването е проведено в началото на 2024 г., годината след като страната беше опустошена от наводнения. В него 31% от анкетираните казват, че са участвали в доброволна работа за повишаване на устойчивостта при бедствия, което е най-високият показател сред всички изследвани страни.
Южноевропейските страни съобщават за най-ниско усещане за добра подготовка – Португалия (27%), Гърция (28%), Испания (29%) и Италия (34%). Тези страни са предразположени към природни бедствия като горски пожари и горещи вълни, които се засилват с изменението на климата.
Резултат от под 40% е регистриран в големите страни от Западна и Централна Европа – Нидерландия (31%), Франция (30%) и Белгия (37%). Страните от Източна Европа и балтийските държави като Латвия и България също имат ниски нива на доверие. Само пет държави имат мнозинство хора, които се чувстват добре подготвени, а само една – Словения – надхвърля 60%.
Да знаеш какво да правиш в случай на бедствие може да е по-уместно, отколкото просто да се чувстваш подготвен. По-малко от половината (46%) в ЕС обаче съобщават, че знаят това, докато малко по-висок дял (48%) признава, че не знае. Делът на хората, които съобщават, че знаят какво да правят в случай на бедствие, варира от 30% в Малта до 84% в Словения.
Държавите от Северна и Централна Европа (Словения, Швеция, Финландия, Холандия, Австрия) се класират най-високо, докато средиземноморските и южноевропейските нации (Испания, Италия, Португалия, Малта) са най-малко уверени в знанието какво да правят по време на извънредна ситуация.
