Франц Фишлер е бил еврокомисар по земеделието от 1995 до 2004 г., а преди това е бил австрийски министър на земеделието. По време на мандата си той ръководи две големи реформи на селскостопанската политика на ЕС, приети през 1999 г. и 2003 г., които са в основата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС оттогава. Стълбовете на реформите бяха по-голямата пазарна ориентация и обвързването на субсидиите с екологичните практики на фермерите, а не с производството. Днес тези принципи са поставени под въпрос заради нарастващия натиск на протекционизма и националните изключения в производството на храни. Фишлер говори по тези теми пред Euractiv.
Дебатът относно селскостопанската политика на ЕС все повече е белязан от страх и протекционистки настроения. Какъв според вас е правилният отговор при сегашния сценарий?
В началото на новия век всички говореха за пазарна либерализация и мултилатерализъм. За съжаление, това вече не е така поради тръмпизма и други международни развития. Двустранните търговски споразумения са най-доброто, което можем да постигнем в момента. Ако днес бях на политическа позиция, щях да търся повече търговски партньори. Китай е един от тях и мисля, че трябва да разработим обща стратегия с Пекин и всички други експортно ориентирани страни срещу протекционизма.
Вашата реформа отдели субсидиите от производството и ги свърза с екологичните практики. Сега тенденцията е да се премахне тази условност…
Това би било голяма грешка. Вместо това трябва да намалим свръхрегулирането, да се борим с изменението на климата и да увеличим биоразнообразието. Така че имаме нужда от повече реформи, въпросът е кой е правилният подход?
Даването на повече правомощия на страните членки не е ли тенденция?
Да, това е тенденция, но има голяма разлика между политиките за национализиране на селските райони и национализирането на пазарите. Що се отнася до първото, има смисъл да се върне повече отговорност на държавите-членки или, още по-добре, на регионите, тъй като за развитието на селските райони се нуждаете от специално разработени мерки. Пазарните политики трябва да бъдат общи, няма място за повторна национализация.
Освен намаляване на бюрокрацията, какво трябва да направи една реформа на ОСП днес?
Разрешаване на изключения на земеделските стопани от определени правила за конкуренция, предоставяне на справедлив дял от стойността, създадена в хранителната верига, и нова политика за почвите, която взема предвид приноса на селското стопанство за обогатяването на въглерод в почвите. Логичното последствие би било включването на този принос в европейската система за търговия с емисии, което би могло да осигури на земеделските стопани повече приходи.
Като виден член на Европейската народна партия, какво мислите за съюза, който партията се опита да създаде с крайната десница, включително във вашата страна?
Недопустимо е. За Австрия мисля, че следващата седмица ще видим ново правителство, без крайната десница. Тогава трябва да се запитаме защо има толкова много разочарование. Има много причини.
Кои са най-важните според вас?
Единият е „разказът“, както казваме тези дни. Крайнодесните разказват история за бъдещето, което е грешно. Десноцентристките и лявоцентристките партии нямат история, ориентирана към бъдещето. Вторият фактор е, че особено по-младото поколение вече не разчита на вестниците или телевизията, а използва социалните медии. Крайните партии са по-добри в използването на нови медии от партиите от центъра и това трябва да се промени, защото старите средства за комуникация не могат да достигнат до бъдещото поколение.
