Милиони германци ще се отправят към урните утре, 23 февруари, за да гласуват на предсрочни избори. Първоначално планиран за септември, вотът беше задействан след разпадането на коалицията на социалдемократите (СДП), Свободната демократическа партия (СвДП) и Зелените през ноември миналата година. По време на последните избори през 2021 г. изменението на климата и енергията бяха ключови въпроси за германските избиратели. Въпреки че 2024 г. е най-горещата година в историята, този път партиите оставиха на заден план климатичните промени, за да дадат приоритет на политиките за миграцията и сигурността, съобщава Евронюз.
Смятат ли германските избиратели все още изменението на климата за важно?
Когато гласоподавателите бяха анкетирани за изборите през 2021 г., те класираха изменението на климата пред имиграцията и COVID-19 като основни изборни въпроси. Това позволи на Зелените, водени от подкрепата си за екологичните политики, да постигнат значителни резултати, печелейки 14,7% от гласовете.
Но политическият климат в Германия се промени драстично оттогава, като гласоподавателите дават приоритет на други текущи проблеми пред изменението на климата в изборните си решения. Две фатални атаки в градовете Магдебург и Ашафенбург, в които заподозрените бяха от Саудитска Арабия и Афганистан, подхраниха ожесточен дебат за миграцията и сигурността. Бюрокрацията, растящите разходи за енергия и автомобилната индустрия, която се бори да се справи с търсенето на електрически превозни средства, са причина за свиването на икономиката за две поредни години.
Последното проучване на изборните анализатори Forschungsgruppe Wahlen показва, че респондентите посочват мира и сигурността (45%) и икономиката (44%) като най-важните въпроси за тяхното собствено решение за гласуване. С две възможни споменавания на респондент, социалната справедливост е на трето място с 39%, след което следват въпросите за бежанците с 26%. Тези ключови точки са последвани от темата за пенсиите с 22%. Също толкова – 22%, има и защитата от климатичните промени.
Ключови климатични и енергийни въпроси преди изборите в Германия?
Въпреки че климатът и енергията останаха на заден план по време на тези избори, няколко открояващи се въпроса демонстрират политическото разделение в страната. По-специално изменението на климата се превърна в тема, предизвикваща разделение в германската политика, което е очевидно в платформите на големите партии.
Закони за отопление на дома
В края на 2023 г. германският парламент прие изменение на Закона за енергетиката в сградите на страната. Това би означавало, че всички новоинсталирани отоплителни системи трябва да се захранват от най-малко 65% възобновяема енергия, предизвиквайки преход към термопомпи, газови котли, готови за водород, или други нисковъглеродни системи.
Това изменение вече беше смекчена версия на първоначално предложеното и включваше субсидии, за да се гарантира постепенното въвеждане на закона. Новите сгради ще бъдат на първо място, последвани от други видове домове, което ще позволи на хората да поддържат газовите котли за по-дълго време. Но отоплението на дома бързо се превърна в спорен въпрос в Германия. Противниците казаха, че изменението на закона би поставило прекомерна тежест върху потребителите. Той се превърна в основен аргумент за партията Алтернатива за Германия (АзГ), която започна безмилостна кампания срещу него.
В своите предизборни програми Християндемократическият съюз (ХДС)/Християнсоциалният съюз (ХСС), Свободната демократическа партия (СвДП) и Алтернативата за Германия заявяват, че планират да премахнат закона, както и Алиансът на Сахра Вагенкнехт (АСВ). Партията на зелените обеща по-голяма финансова подкрепа за инсталиране на нови отоплителни системи – до 70% от разходите, а партията на левицата казва, че ще покрие 100% за домакинствата с ниски доходи.
Забраната за нови бензинови и дизелови автомобили
Общата забрана за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили в целия ЕС трябва да влезе в сила през 2035 г. Преходът към електромобили е от решаващо значение за намаляване на емисиите от транспорта, според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).
Но няколко политически партии се противопоставиха на забраната. ХДС казва, че тя трябва да бъде ревизирана, докато СвДП и АСВ твърдят, че датата 2035 трябва да отпадне. Тези две партии казват, че трябва да се обръща по-малко внимание на прехода към електрически превозни средства. АзГ вярва, че едностранното предпочитание на електромобилността трябва да спре незабавно. От друга страна, лявоцентристки партии като СДП и Зелените подкрепят забраната.
Германия е вторият по големина производител на електромобили в света и липсата на яснота относно бъдещето на бензиновите и дизеловите превозни средства накара лидерите в индустрията да призоват властите за последователни политики.
Цел за нулеви нетни емисии до 2045 г
Повечето германски партии все още подкрепят необходимостта от целта за нулеви нетни емисии през 2045 г., но начинът, по който планират да го постигнат, варира значително. Подобно на много избиратели, двете големи, центристки партии в Германия са насочили вниманието си към финансовите последици от този преход.
СДП казва, че опазването на климата е спешна задача, но иска да „направи нещата по-прагматични“. Част от този фокус е да се гарантира, че щадящите климата алтернативи са по-добри, по-удобни и по-евтини. Партията подкрепя решения като ограничение на скоростта от 130 км/ч по магистралите и неутрални по отношение на климата отоплителни мрежи в цели градове, а не отделни термопомпи в домовете.
ХДС/ХСС твърдо подкрепя съществуващата цел, но също така разглежда финансовите последици от политиката за климата. В манифеста на консервативния блок се казва, че опазването на климата и постигането на целта за нетна нула до 2045 г. не трябва да засягат икономиката.
Лявоцентристката екологична Зелена партия се противопоставя на отслабването на политиките за климата, като подчертава, че Германия е страната-членка на ЕС с най-високи емисии. Но също така се казва, че това ще бъде приемливо само ако намаляването на емисиите е по-лесно и по-достъпно. Вместо да отменят напълно защитата на климата, Зелените вярват, че това може да стане чрез „микс от инструменти“ като програми за субсидиране или търговия с емисии.
Левицата отива още по-далеч, като настоява Германия да достигне целта си за нетна нула до 2040 г. Тя иска да направи това чрез комбинация от мерки като увеличаване на данъците за свръхбогатите. Това включва забрани за супер яхти и частни самолети и по-високи такси за големи, тежки коли.
Дясноцентристката СвДП вярва, че пазарните механизми са най-бързият начин за напредък в опазването на климата. В него се казва, че държавата не трябва да се намесва навсякъде и отхвърля политики като ограничения на скоростта и магистрали. СвДП иска да отложи целта за нетна нула до 2050 г. Нейният фокус върху пазарните механизми означава, че търговията с емисии и ценообразуването на CO2 са важни политически точки.
Левите АСВ не смятат, че климатичната неутралност е възможна в обозримо бъдеще, като казват, че политиките за постигане на това са „изключително скъпи и често нереалистични“. Алиансът иска да премахне ценообразуването на CO2 и предупреждава, че евтината енергия не е постижима само с вятърна и слънчева енергия. АСВ не отхвърля категорично политиките за климата, вярвайки, че на проблема трябва да се гледа сериозно, но също така не предоставя конкретна цел за нетна нула.
Крайнодясната АзД не вярва, че глобалното затопляне е причинено от човека, като нейният манифест поставя под въпрос „предполагаемия научен консенсус“ относно изменението на климата. Партията заяви, че иска да се оттегли от Парижкото споразумение и отхвърля всяка политика и всеки данък, който е свързан с предполагаемата защита на климата. Това включва всяко разширяване на вятърната енергия или слънчевите ферми и всяко държавно финансиране за зареждане на електромобили.
