Бразилия поиска от ООН да отхвърли плановете за нов данък върху глобалното корабоплаване, който ще набере средства за борба с климатичната криза, въпреки че е домакин на следващата среща на върха на ООН за климата, пише Гардиън.
Предложеният данък върху емисиите на въглероден диоксид от корабоплаването ще бъде обсъден тази седмица на среща на Международната морска организация (IMO). Онези, които подкрепят сделката, включително Обединеното кралство, ЕС и Япония, се надяват, че данъкът ще събере милиарди долари годишно, които биха могли да бъдат използвани, за да помогнат на бедните страни да се справят с последиците от климатичния срив. Бразилия, Китай, Саудитска Арабия и 12 други страни подадоха заявление до IMO на 31 януари, като се противопоставиха на плановете. Те заявиха, че налогът може да намали износа от развиващия се свят, да повиши цените на храните и да увеличи неравенствата. Страните също така твърдят, че не е необходим налог, за да се постигнат целите на IMO за намаляване на парниковите газове.
Данъкът все още може да мине въпреки тази опозиция, ако IMO заеме твърда позиция. Смята се, че най-малко 46 страни, представляващи около две трети от глобалния корабен флот, подкрепят идеята. Някои държави също могат да бъдат спечелени чрез отстъпки за това как може да се използва таксата и нивото, на което е определена. Държавите, които са най-склонни към таксата, са тези, които са изложени на най-голям риск от срив на климата, много от тях сред най-бедните на планетата. Според наблюдатели ще бъде трудно за страни като Бразилия и Китай да се представят като лидери на развиващия се свят, ако се изправят срещу това, за което призовават най-уязвимите нации.
Въздействието на налога вероятно ще бъде малко като цяло, намалявайки глобалния БВП с между 0,03% и 0,07%. По дългогодишна традиция IMO се опитва да търси консенсус, но някои мерки бяха наложени в миналото въпреки несъгласието на някои от 176-те държави-членки.
„Ще се съсредоточим върху идентифицирането на обща основа и изграждането на консенсус. Трябва да приемем някаква форма на механизъм за ценообразуване на емисиите тази година. Сложностите не могат да бъдат подценени. Но аз съм сигурен, че можем да постигнем необходимия напредък, за да спазим нашия график”, заяви генераленият секретар на IMO Арсенио Домингес.
Факторът „Тръмп“
Допълнителен усложняващ фактор е президентството на Доналд Тръмп в САЩ. Смята се, че IMO не е един от неговите приоритети. Но дори ако САЩ не възпрепятстват сделката, заплахите на Тръмп за внезапни мита са дълбоко обезпокоителни за страните, загрижени за световната търговия.
Фридерике Родер, директор на секретариата на Работната група за глобални такси за солидарност, която обединява страни, призоваващи за данъци за финансиране на действията в областта на климата, заяви, че действията на Тръмп за замразяване на USAid показват необходимостта от стабилни, предвидими средства за финансиране на развитието, от вида, който само таксите и подобни механизми могат да осигурят.
Според Родер налозите биха могли да работят, дори ако всички държави не участват.
„Има добри доказателства, които показват, че механизмът може да се проектира по начин, който работи без глобално съгласие. И виждаме от проучванията, че хората са изключително разтревожени от изменението на климата. Силно замърсяващите сектори трябва да се облагат с повече данъци от по-чистите части на икономиката“, заяви тя.
