Едно от последните досиета от Зелената сделка – Директивата за екологични искове, бе предмет на тристранни преговори, тествайки степента на оставащата подкрепа за екологични правила в ЕС, пише Euractiv. В момента пазарът е наводнен с продукти, считани за екологични. Тяхната достоверност обаче е поставена под въпрос. Проучване на Европейската комисия от 2020 г. установява, че повече от половината от тези продукти подвеждат потребителите.
В опит да предотврати практиките за грийнуошинг, изпълнителната власт на ЕС предложи забрана на необосновани твърдения за екологичност през 2023 г. Ако текстът стигне до финалната линия, етикетирането на продукти като устойчиви вече няма да е възможно без проверка, извършена от външни одитори.
Импулсът за регулиране, свързано с околната среда и устойчивостта, значително се охлади при преминаването от първия към втория мандат на Урсула фон дер Лайен. В настоящия момент политическите приоритети се насочват към програма, ориентирана в по-голяма степен към бизнес конкурентоспособността. Ето защо създаването на регулаторна рамка за ограничаване на обхвата на грийнуошинга може да се окаже трудно начинание за законодателите в Европарламента и Съвета. Държавите-членки се стремят към по-слаб процес на проверка, дори ако този елемент се тълкува като основна добавена стойност на предложението. Съветът също така ще се опита да разреши екологичните претенции, основани на компенсиране на въздействието върху околната среда, което според критиците може да отвори вратата за последващ грийнуошинг.
Законодателството е най-добрият шанс за елиминиране на грийнуошинга
Отворено писмо, изпратено от бизнес асоциации, компании и гражданско общество до законодателите, обаче отхвърля исканията на Съвета и призовава да се гарантира, че ще се въведе „смислена процедура за проверка“.
„Законодателството е най-добрият шанс за Европа да елиминира грийнуошинга“, се казва в документа.
Подписалите се позовават и на друг закон – Директивата за овластяване на потребителите за зеления преход – въведен миналата година за справяне с нелоялните потребителски практики и липсата на прозрачност по отношение на екологичните продукти.
„Директивата, заедно с „националните регулатори и съдилищата, признаха, че „компенсирането“ е силно погрешна концепция, която не е в съответствие с научните доказателства“, се посочва още в писмото.
Въпреки че законът за зелените искове не изключва малкия бизнес, от неправителствената организация ECOS, една от подписалите апела, смятат, че в момента именно малките играчи са в най-неравностойно положение поради липсата на равни условия.
