Оградите по външните и вътрешните граници на ЕС са нараснали почти седем пъти между 2014 г. и 2022 г., от 315 на 2048 километра, според Европейския парламент.
Експерти предупреждават, че тези стоманени стени и огради от бодлива тел оказват значително – но често пренебрегвано – въздействие и върху животните, предава Евронюз.
Евгений Симонов, активист и изследовател в Работната група за екологичните последици от войната в Украйна, смята, че границите увеличават риска от смърт на животни, тъй като големите бозайници и птици могат лесно да се наранят или да се заплитат в остри или електрифицирани огради.
Според него на руско-монголските или руско-китайските граници стада от животни могат да умрат в големи количества по време на миграцията си, ако бъдат притиснати до огражденията.
Все пак природата може да се адаптира.
Според Матю Хейуърд, професор по консервация в университета в Нюкасъл в Обединеното кралство, хищниците се учат да включват и оградите в стратегиите си за лов, което означава, че могат да се сдобиват с повече плячка.
Въпреки че това може да е от полза за хищниците, според проф. Хейуърд това е „нетипично поведение“ в екосистемата, което може да създаде нов натиск върху популациите.
Границите на Европа спират дивите животни да мигрират
Създадените от човека граници създават непропускливи бариери, които животните не могат да преминат.
„Съпътстващото увеличаване на човешката дейност, с пазачи, патрулиращи в районите, възпира дивите животни допълнително“, казва Хейуърд.
Професорът е изследвал популациите на европейски бизони, вълци, елени и рисове в последната древна гора в Европа на полско-беларуската граница, където правителството на Полша построи висока ограда с дължина повече от 180 километра и височина 5,5 метра, за да предпазва страната от влизане на нелегални мигранти.
„Ключов проблем е, че границите ограничават способността на тези животни да се движат през големи площи в търсене на храна или по-благоприятни условия“, казва той.
Това от своя страна може да ги тласне към поведение, което води до конфликт с хората.
Европейските бизони, обикновено зависим от горите вид, се преместиха в земеделски земи в североизточна Полша, тъй като оградите блокираха движението им, карайки ги да влизат в сблъсъци със селскостопанския добитъка.
Междувременно мащабните гранични огради на континента Африка предизвикаха масова смърт на тревопасни животни, като блокираха достъпа им до водоизточници.
Ограждането на животните във все по-малки територии създава феномен, наречен фрагментация на местообитанията. Освен това е доказано, че причиненото от множество други форми на човешка дейност, като земеделие или пътища, драматично намалява размера на популацията и биоразнообразието и е основна причина за изчезването на видове в световен мащаб, заедно със загубата на местообитания.
Границите правят животинските популации по-малко издръжливи
„Разделянето на животните също ограничава техния генофонд, което от своя страна може да ги направи по-слаби и по-уязвими. Популацията ще стане по-малко издръжлива на всякакъв вид промяна. Дивите животни няма да могат да се справят с нови болести или климатични ситуации, с които трябва да се сблъскат“, посочва Хейуърд.
Той посочва, че дивите европейски бизони са изчезнали след Първата световна война, но оттогава са били съживени благодарение на полските и международните усилия в Беловежката гора, която възвърна позицията си на световен център за размножаване на вида.
Физическите граници отдавна съществуват в цяла Европа.
Но след края на Студената война през 1991 г. и разширяването на ЕС много от тях бяха демонтирани, позволявайки на дивата природа да процъфтява.
Нарастващият национализъм и политическото напрежение промениха това.
След като Брюксел наложи санкции на Беларус заради репресиите срещу протестиращите след избори, смятани за измамни, съседни страни от ЕС обвиниха Минск в канализиране на мигранти през границата под формата на хибридна война.
Полша бързо изгради стена на границата си с Беларус в опит да не допуска хората, като „разряза“ Беловежката гора наполовина.
„Тези политически решения означаваха, че нормалните оценки на въздействието върху околната среда бяха отменени под лозунга на националната сигурност“, казва Хейуърд.
„Освен това стана по-трудно за изследователите да си сътрудничат между държавите и да наблюдават какво влияние оказват границите в района, тъй като отношенията между държавите се влошиха“, добавя Симонов.
Могат ли границите да станат по-безопасни за животните?
Въздействието на границите върху околната среда обаче може да бъде намалено.
Симонов смята, че те могат да станат по-малко опасни, като не се използва бодлива тел и че в оградите могат да бъдат проектирани отвори така, че да позволяват на животните да преминават.
Друго решение е природозащитниците да преместват животните през огради, за да подобрят генофонда, въпреки че това ги излага на стрес и рискове от смъртност.
Но Хейуърд е скептичен относно тези „принудителни интервенции“ и степента, до която границите могат да бъдат направени по-благоприятни за животните.
„Ако поставите дупка в ограда, която е достатъчно голяма, за да може животно да премине през нея, тя ще бъде достатъчно голяма, за да могат хората да преминат през нея. Имаме нужда от политическо решение на това, което всъщност е политически проблем“, казва той.
